ЗА СЕКТИТЕ

Георги Ангелов

Напразно е било всичко.

Не е трябвало Борис-Михаил да праща на дръвника 52-та аристократични рода, разбунтували се срещу Кръста.

Безсмислена е била скръбта на стария княз по ослепения му син.

Както и радостта му, че най-после на християнска, православна България ще погледнат с по-друго око изтънчените византийски сноби и западните наследници на безписмовния Карл.

Напразно се е вкаменила ръката с ятаган, надвесена над белокосата глава на Евтимий.
Трябвало е да се вкамени ръката на самия Евтимий, дръзнал да напише разтърсващо житие на рилския пустинник Иван.

Пък и самият Иван Рилски не е трябвало да става най-великият светец на българската земя, нито да основава хилядогодишния си вече, манастир.

Не е било нужно овчарят с ангелски глас Йоан Кукузел да вижда насън Богородица и 800 години след това атонските монаси да пазят златната монета, която тя му дала.

Безполезно е било да се търкалят главите на райковските първенци, несменили вярата си, след като е могло да викнат: „Аллах акбар!”. Така че да се чуе чак до Виена.

Луди за връзване са били и сведените над мъждукащата свещица преписвачи на Паисиевата историйка.

Българската история трябва да се пренапише. Или забрави.

Планетарната глобализация, която налага Западът, не включва в световен мащаб само уеднаквяването на печата, атаката срещу социалните права, формалното съществуване на политическите партии, пълзящия неумолимо ръст на финансовия тоталитаризъм, който, съчетан с огромна военна бруталност, едва сега може да бъде идентифициран ясно, но и една далеч по-могъща идеология… (виж. Александър Зиновиев - „Западът стана тоталитарен”, бр. 5, сп. „Факел”, 1999).

Но върви обяснявай на редовите бойци от послушническите армии на Българска Божия църква, Свидетели на Йехова, Муун и компания, че българинът е оцелял именно благодарение на яростно отричаната от тях бащина вяра.

Нека да ги оставим да брътвят до умопомрачение директивите, спуснати им от презокеанските централи и все по-плътно да се обгръщат с в непромокаемата мантия на собствената си дебелоглава „правота”.

Чували сме ги:

„Фалшификат е Светата Троица” - кънти гласът на фанатика Арий.

„Фалшификат е…” - проблейват старателните свидетели от йеховисткото паство. И Западът кима одобрително.

„Христос не е Бог…” - долита истеричният глас на Арий от мрака на вековете.

„Не е…” - убедено повтарят сегашните му последователи.

Западът снизходително се усмихва, а костите на рилския светец се червят от срам.

Явно дошло е времето да се съгласяваме.

След чудовищното „предположение”, че Спасителят не е възкръснал или че старата икона вкъщи е само сатанински блъф, ще трябва да се съгласяваме и с това, че Левски е обикновен терорист, че Ботьовите момчета бадева са оставили костите си по врачанските чуки, че Вапцаров е справедливо осъден бомбаджия.

Нима един народ спокойно, равнодушно се прощава с хилядолетната си вяра в Традицията?

И тече необезпокоявана страшната река на новото западно „Просвещение” към „аборигенските” български брегове. Залива семейства, разделя приятели, смазва рехавата ни надежда за самоопределение. Планомерно, целенасочено, с арогантност, каквато правоверните последователи на Пророка не са и подозирали.

Обезбългаряването е един от най-коварните и жестоки „уроци” на Запада, които българинът трябва да осъзнае и преодолее.

Или да загине като родова идентичност.

1999