Василий Виталиевич Шулгин (13.01. 1878, Киев - 15.02.1976, Владимир) е руски политически деец, писател - патриот и публицист. Депутат от втората, третата и четвърта Държавна дума, монархист и член на Бялото движение. Син на изтъкнатия руски историк Виталий Шулгин. Завършва право в Киевския университет, после е земски съдия и журналист. Обявява се срещу еврейските погроми в Киев и критикува делото „Бейлис” (1913), за което е осъден на 3 м. затвор. Член на Държавната Дума от 1906 г. Участва в Първата световна война, раняван (1915). Задно с Гусков приема отричането на Николай ІІ от престола. Участва в дейността на Бялото движение - един от основателите на Доброволческата армия. Емигрира през 1920 г. в Югославия, където живее в град Сремски Карловци. Книгите му „Дни” и „1920″ са официално издадени през 1927 г. от ленинградското издателство „Прибой” в големи тиражи. Прекратява политическата си дейност през 1937 г. Автор на „Дни” (1920), „1920″ (1927), „Три столици” (1928), книгата по еврейския въпрос „Какво в тях не ни харесва” (1929), „Украинстващите и ние” (1934), „Писма до руските емигранти” (1961), „Години. Спомени на бившия член на Държавната Дума” (1979). През 1944 г., когато съветските войски освобождават Югославия, Шулгин е арестуван, изпратен в СССР, осъден на 25 г., от които прекарва в затвора общо 12 г. - до 1956 г. После живее в град Владимир. През 1965 г. е създаден документалния филм за него „Пред съда на историята”, в който самият Шулгин разказва спомени за миналото. Гост на XXII конгрес на КПСС.

Публикации:

За Василий Шулгин:

ВАСИЛИЙ ВИТАЛИЕВИЧ ШУЛГИН/ автор: Александър Репников/ брой 46 декември 2012