МОЙТЕ ПЕСНИ

Максим Багданович

превод: Найден Вълчев

МОЙТЕ ПЕСНИ

Глуха скръб кога над мене вземе власт
и ми стане жал - що време пропилях! -
в мрака тъжни песни си запявам аз
и заравям всичката си мъка в тях.
Тихо песните звучат във вечерта
и разказват с глас на сребърен цимбал,
как до днес не срещнах любовта,
как напразно съм до този ден живял.

А когато теб те спомня, бащин праг,
твоя хал съзра зад бедната бразда -
свива се сърцето ми, запявам пак,
от скръбта душата си да изведа.
Грозно песните звучат, зоват на съд
горката съдба на бедния народ,
че вериги вечни него го душат
и че дните му са дни на роб и скот.


РОМАНС

Светна Венера над нас безутешна,
тръгнах към старите спомени аз…
Помниш ли, че и когато те срещнах,
светна Венера над нас?

Както тогава, и днес неотменно
търся аз нейния звезден адрес
и любовта се разгаря във мене
както тогава, и днес.

А ни разделя светът безразличен.
Може би жребий на пътник без път?
Мила, аз толкова теб те обичам,
а ни разделя светът.

Утре далече от теб ще съм вече,
но и във мрака на чуждата степ
тази звездичка ще търся аз вечер,
утре далече от теб.

Взирай се в нея и ти - ще потънат
нашите погледи в слети мечти…
За да възкръсне за миг любовта ни -
взирай се в нея и ти.


ТРИОЛЕТ

Отсъствието Ваше, ненагледна,
по-черно е от черния Ви кок.
Защо ме срещна моя ден жесток
с отсъствието Ваше, ненагледна?
Сълза ме парна по страната бледна
и капна върху триолета строг:
отсъствието Ваше, ненагледна,
по-черно е от черния Ви кок.