ПИСМО ДО ДЯДО МРАЗ

Павлина Павлова

ПИСМО ДО ДЯДО МРАЗ

Донеси ми, Дядо Мраз, поляна,
мъничка, но с истинска трева.
Рой светулки в нея да припламват,
аз да тичам бос, за да ги хвана -
къс поляна с истинска трева.

И тогава кой ще ми се кара,
че ще стъпча крехките стъбла?
Мога даже и да се търкалям,
сигурно ще е приятно, вярвам,
да прегърна крехките стебла.

Дядо Мраз, послушен съм, повярвай,
споделих ти своята мечта.
Ден след ден в панела сив прекарвам.
Засега на никой не разказвай -
донеси ми моята мечта…


НОВА ГОДИНА

Зелени клонки. Сняг. На бор ухае.
И даже бебетата чакат будни,
защото в празничната нощ те знаят,
че дядо Мраз ще дойде с коша чуден.

Елхите трепкат тъй нетърпеливо,
отрупани с гирлянди и играчки.
Щом старата година си отива,
ще я изпратим с песни и закачки.

И уж ще бъдем будни до зората,
но някой клепките ни все притваря,
та Дядо Мраз пристъпва до кревата
и тихичко подаръка стоваря.

Бенгалски огън пръска рой звездички.
Камбанки сребърни звънят наблизо.
Щастливи тази нощ ще бъдат всички -
година Нова в къщите ни влиза.


НЕ МЕ РАЗБИРАТ

Дърпат ми ушите, сякаш са виновни,
че закуската докрай не съм си изял.
Но шамарите изядох най-покорно,
затова че късно пак съм се прибрал.

Примери ми дават. Чак ме досмешава:
трябвало да бъда също като тях!
Не разбират колко мъдро разсъждавам.
Че ще съм послушен, бързо обещах.

Не, не се отчайвам, скоро ще порасна
и ще се прочуя в цялата страна.
А навред да си известен е прекрасно.
Но сега вечерята изядох - на!


АКО МОЖЕ

Искам да не спя изобщо, ако може -
нещо интересно става всеки миг.
Мама казва, че това не е възможно,
трябвало режим за всеки ученик.

Ала изгревът на слънцето червено
е като врата към новия ми ден.
Аз се втурвам сякаш на голяма сцена,
сто идеи за игри препускат с мен.

Свечеряването крие изненади,
сенките се издължават в топъл мрак.
Блоковете запламтяват като клади.
Ала трябва вкъщи да си ходя пак…

Вперила око замислено луната
гледа строго като мама и мълчи.
Но звездичките боричкат се на ято
и ми смигат в надпревара със очи.


СТРАХЛИВЕЦ ИЛИ СМЕЛЧАГА?

Голяма паника е у дома -
разправят, че се появила мишка!
Единствен аз мълчах си настрана -
“Я стига с тази паника за нищо!”

А мишката под шкафа заснова
и под дивана прокопа тунели,
килимите разръфа, след това
се мушна нейде в книгите дебели…

Дали да кажа истината сам? -
Донесох хамстер, ала той избяга…
Призная ли - пердах ще отнеса.
Мълча ли си - ще мина за смелчага.


НЕ ИСКАМ ДА ПОРАСНА

Скрит под шапката на облак мъхест,
месецът ми се усмихва.
Искам във леглото да се пъхна
и да си го гледам тихо.

Сънищата в надпревара бързат
да ми подарят различни
пъстри приключения и дръзко
ставам в тях герой космичен.

Съмне ли, със вятъра се гоня,
книжки си чета, мечтая.
Като златни листи дни се ронят.
Щастие ли е това, не зная.

Толкова е интересно всичко -
и да спя, и да съм буден.
Имам си желание едничко:
да не свършва детството ми чудно.