ДА БЪДЕМ ТВЪРДИ ВЪВ ВЯРАТА

Едуард Володин

превод: Татяна Любенова

За нападките срещу Църквата

Странни събития се случват през последните три месеца в Русия. Ту в “Независим вестник” се появява статия за опасност от неведом за никой “черносотническо-монархически заговор”, ту жълтата преса се занимава с “разобличаването” на настоятеля на Сретенския ставропигиален манастир - архимандрит Тихон, ту изведнъж земята се пълни със слухове за “отстраняването и заточаването” на духовника от Свято-Троицката лавра - архимандрит Кирил.

Тези и други епизоди от антицърковната “деятелност” са сами по себе си оскърбителни за православните и във всички случаи нечистоплътността на съчинителите на мръсотията и клеветата е явна, безпочвена и омерзителна.

Разбирайки всичко това, всеки път се налага да се обяснява злонамереността на фалшификациите, безпочвеността на слуховете, безсмислието на догадките за Православната Църква като цяло, за приходите и в частност, за личностите специално.

Изразходват се сили за разобличаване на лъжците и за вразумяването на обърканите доверчиви миряни, но и тази работа е необходима, защото да се мълчи, означава да се остави без последствие злият умисъл и непотребните действия на враговете на Православието.

Едно е ясно, съвкупността от провокациите срещу Църквата, клира и миряните с несъмнена убедителност доказват, че ние имаме работа не с отделни случаи, а с целенасочена кампания за дискредитирането на православния свят, още повече, че тази кампания има своя история и ще напомня на читателя за нея.

Веднага след август 1991 година, когато новата власт обяви свобода без ограничение за ограбване на народа и държавата, тя, властта заяви, че е безусловно задължително спазването на Закона за свободата на словото. Може би само трябваше да се радваме на тази свобода на словесността, може би трябваше да се надяваме, че руският народ ще се опомни и Руската Православна Църква свободно и безпрепятствено ще проповядва Словото Божие.

Не за това мислеше новата власт. Бяха открити всички врати и входове за друговерието, за ереси и най-мрачен окултизъм паралелно със сатанизъм, а средствата за масова информация се заеха с дискредитирането на Руска Православна Църква и Светейшия патриарх, “обвинявайки” ги във всички смъртни грехове.

Като хиени се нахвърлиха върху Църквата, която в условията на безбожна власт бе съхранила своята чистота и десетилетия бе кърмила духовно народа, за да помни той Писанието и Преданията, за да може Православието да продължи да бъде съдба за руския народ.

Ако не ме лъже паметта, само два светски вестника - “Съветска Русия” и “Литературна Русия” - както можеха разобличаваха клеветата на безсъвестните „освободители”, показвайки на какво са способни В. Полосин (сега приел мохамеданството) и Г. Якунин (днес отлъчен от Църквата), вилнеещи тогава в своето неистово и богопротивно “разобличителство”.

Антиправославната кампания през тези години беше груба, злобна и безперспективна. Какво ли не направиха “правдолюбците” и чуждоземните мисионери, Църквата устоя, авторитетът на Светейшият Патриарх укрепна, а възстановяването на църквите и манастирите беше съпроводено със засилването на духовността на руския народ.

Наистина, Бог не е в силата, а в правдата! Затова и последвалата акция с погребването в Петропавловската крепост на “царските останки”, и появяването преди канонизацията на Царското семейство на всякакъв род измишльотини по повод живота и дейността на последния руски император, не подрониха авторитета на Църквата, това открито показа кой и как действа срещу Църквата, Русия, православния руски народ.

И днешната кампания по очернянето на Църквата, клира и паството има своя цел да внесе смут и разкол в църковния живот. И за мен няма съмнение в това, че диригентите, координаторите и съчинителите на клеветническите догадки и слухове изпадат в изстъпление, защото започна бавно, с предпазливост към “общочовешките ценности” и “световната демокрация” по американски, обръщане на властта към традиционните ценности и идеали на народите на Русия, започна не формален, а душевен диалог между Църквата и държавата.

Това далеч все още не е симфония между Църква и държава, за това само може да се мечтае, но, главното е, че властта осъзнава, че тя ще бъде здрава тогава, когато се основава върху православната духовност. Именно от това най-много се боят ненавистниците на Русия и именно затова лъжат, съчиняват небивалици и пускат слухове, за да поставят преграда върху забелязващото се сближаване на светската власт и Църквата.

Затова отново обвиняват православните хора в “погромничество”, а духовните ръководители и членове на клира - в интриганство и възгордяване. Не успяха да опорочат Църквата и сега се опитват да опорочат миряните и клира - може пък този начин да се окаже ключът към лишаването на Православната Руска Църква от първенството в духовното хранене на народа и властта.

Такава цел може да си постави само мощна антиправославна, антидържавна и антируска сила. Тя реално съществува и за нея свидетелстват делата й, ако си припомним миналото десетилетие и трагедията на националния и държавен живот.

И тази сила просто така няма да предаде позициите си. Творците на радикално-либералното “реформиране” на Русия до нейното унищожение, треперят, но действат.
И затова ние, православните, трябва с цялата си сериозност да се отнасяме към делата на княза на тъмнината, затова не трябва да изпадаме в униние по повод на клеветническите догадки и слухове.

Трябва да помним, че Църквата хилядолетие пази православната вяра, спомогнала е за строителството на православната руска държава, духовно ни е откърмяла и тъмнината не я е обгърнала.

Ще има нови слухове и изкушения, но ще бъдем и ние, според силите си, мъжествени и твърди във вярата си.

И тогава злобната сила ще се обезсили, тогава съборността, върху която се строят отношенията между света и клира, ще възсияят над Русия като алфата и омегата на църковното, държавното и националното ни битие.