ОТЗИВИ ЗА ЕДУАРД ВОЛОДИН

превод: Литературен свят

отец Тихон, настоятел на Сретенския манастир:

Дълбоко вярвам, че той е пред Божия Престол, че се моли и ще се моли за нас.

През всички тези дни, които преживяхме без нашия приятел, той беше духовно с нас… И аз съм убеден, че в сложните минути от живота си много от вас мислено са се обръщали към него, като към по-стар другар…

Едуард Фьодорович беше удивително голям човек, беше му абсолютно чуждо такова качество като дребнавостта. Той се отнасяше към житейските събития с мъдростта на човек, който не обръща внимание на случайните черти, а гледа самата същност на нещата…

Валерий Ганичев, председател на Съюза на писателите на Русия:

 Помня какво възхищение предизвика у него построеният в град Ленск от компанията «АЛРОС» в стила на северната архитектура, храм “Св. Инокентий”. Едуард Фьодорович каза на президента на кампанията В. А. Штиров (сега президент на Якутия), че това може би е най-важното от всичко, направено от компанията тук … Защото много скъпо струва (не в материален смисъл) - утвърждаването тук, в Ленск, на нашия висок руски дух…

Мисля, че една от опорните точки в живота му беше Съюзът на писателите на Русия, но не само СП беше негова опора, но и сам Едуард Фьодорович беше за нас просто необходимият във всеки смисъл човек…

Той имаше удивителната способност да чувства връзката между явленията около нас - и обществени, и социални, и духовни, и нравствени, и литературни…  точно да ги изгради, да ги покаже в развитието им…

В последната си, бих казал, програмна статия, той много тънко улови същността, смисъла на съществуването и самото значение на Съюза на писателите на съвременния исторически етап. В миналия век не е имало никакъв СП, а литературата е била велика. И все пак той дълбоко и убедително доказа необходимостта от днешното единство на съмишлениците, хората на високия държавен дух, държавниците, хората, които вярват

Едуард Фьодорович много направи православието и като мироглед, и като дух да влезе в нашия литературен живот…

А за мен лично той беше голям приятел, който много ще ми липсва…

С. В. Исаков,  председател на съвета на директорите на Руската инженерна кампания:

Заедно с Едуард Фьодорович ми се наложи да ида на много места. Видях как умее да работи сам, как умее да организира работата на другите. Той беше човек с широка душа, действително, не дребнав, а много внимателен към хората, в известна степен дори деликатен. Той никога не лицемереше: ако обичаше, значи обичаше, а ако не обичаше, истински не обичаше и каквато и да е дипломация тук беше неуместна.

Много се радвам, че аз и мои другари от Руската инженерна компания участвахме с него и други близки приятели от СП на Русия в издаването на последните книги, свързани с Близкия Изток - място на основната ни работа. Гордея се, че заедно с Е. Ф. Володин, макар с известна ирония и шеговитост, но с напълно сериозни намерения,  създадохме Свободното руско ихтиологическо общество, под егидата на което излезе последната книга на Едуард Фьодорович. А преди два дни получих пилотен брой на списание «Новая книга России», в който прочетох последната му статия за командировката му в Сирия. Тя е удивителна. Всички предишни работи на Е. Володин бяха достатъчно твърди, политизирани… А тази - много добра, мека статия. Тя завършва с думите, че всички ние ще застанем пред Божия Съд. И е завършил тази статия в последния ден от живота си.

Гордея се с дружбата си с този човек - истински син на Русия…

С. Н. Бабурин, политик:

…Една от отличителните черти на характера на Е. Ф. Володин беше чудесната му способност да гледа на света иронично… Помня първата ни среща, когато в самия разгар на кризата на СССР Н. Х. Гарифулина ме заведе в «Советская Россия», пихме кафе в кабинета на Едуард Фьодорович, говорихме си за различни неща… Но и досега пред очите ми е една от книгите, които ми подари, наречена «Тръгвам си от вас за империята». В това заглавие, първо, е висшата идеология, която той проповядваше. Второ, на обложката на книгата е красив руснак, тъй като Едуард Фьодорович беше и външно, и духовно красив човек…

И не е случайно, че той поставяше над всичко делото за възраждането на руската култура, руското национално самосъзнание, делото за възраждането на традиционните ценности. В началото на нашето познанство той беше председател на Съвета на народно-патриотичните организации на Русия, а после стана заместник, отстъпи по собствена инициатива този пост на Г. А. Зюганов. Но Едуард Фьодорович не се изгуби, а продължи да увеличава потенциала си не само като известен и уважаван от всички философ и ярък публицист, но и като политик…

Мнозина могат да потвърдят факта, че Е. Ф. Володин неведнъж прогнозираше развоя на събитията много по-рано, преди те да са станали очевидни.

Аз съм дълбоко признателен, че той беше един от инициаторите за създаването и учредител на Руския народен съюз, на други организации, които се опитваха да спрат надигащия се хаос, да обединят и запазят страната, да формират алтернативна народна политика, да установят връзки с наши приятели и в Иран, и в Либия, и в други държави, независимо от това, което правеше МИД начело с Козирев. И това беше линия на Едуард Володин…

Убеден съм, че името на Едуард Фьодорович Володин вече заема своето достойно място в пантеона на имената, които са гордост за руската политика…

Юрий Лошчиц, писател:

Мина съвсем малко време, откакто престанахме да виждаме и чуваме Едуард Фьодорович. А според мен като че ли някакъв смерч бушува в продължение на тези  40 дни. Станаха толкова събития, че за много от тях ти се иска да поговориш с Едуард Фьодорович, да чуеш от него поне дума… Виждате колко стремително, буквално пред очите ни, в последните седмици на миналата година и първите от новата ни приближават към поражението на онова, за което се бори през целия си живот Е. Володин… На територията на бившия СССР вече е разположена американска военна база, която по джентълменски едва ли ще успеем да ликвидираме. При нас, не знам вече на какъв имен ден, е поканен папата… Навярно това е знак, че у нас към най-добрия немец на годината ще се прибави и най-добрият американец на годината, и най-добрият католик на годината… Където и да погледнеш, навсякъде безизходица.

И ето, в този смисъл, аз мисля, скъпи Едик, колко навреме си отиде ти, за да не видиш и това. Но в същото време, поправям се - мисля, че ти не би ми отговорил така. Ти най-вероятно би се усмихнал, би изхъмкал…

Той притежаваше необикновена сила на вярата в Русия, в християнската й мисия, в православието, в тържеството на нашата, повалена за пореден път, земя…

Александър Сеген, писател:

Отначало не можехме да повярваме, че го няма. После с усилие, като че в тясна дреха, влязохме в тази мисъл. А сега мина известно време и даже забравяш, че го няма. Отиваш към Съюза, в главата ти се въртят някакви мисли за случващото се и ти се струва, че там седи Едуард Фьодорович, с който всичко ще обсъдиш, всичко ще ти се изясни… топло, хубаво ти е…

Мисля, че паметта за него във всички нас ще живее силно и завинаги…

Валентин Распутин, писател:

Не помня точната дата на първата ни среща, но сега имам чувството, че Едуард Фьодорович е бил винаги близо. Тогава, през 70-те години, когато едва започваха битките за Русия, имащи по онова време екологичен характер, Е.  Володин вече беше техен участник… После Дружеството на руските художници - Едуард Фьодорович беше един от организаторите му. После Обществото на славянската писменост - Е. Ф. Володин също беше един от ръководителите му. Така беше и през 80-те години. Удивително е как той смогваше навсякъде, колко много успя да направи за организирането на патриотичното и руско дело.

Такъв преди него беше само един човек, отишъл си отдавна, Фатей Шипунов - учен, писател, патриот, човек, който също направи много, макар че понякога твърде се увличаше…

Е. Ф. Володин приличаше на него, само «шипуновата» частица авантюризъм в него напълно липсваше. Но имаше такава увереност, здравина, включително и духовна, за такива казват - човек-кремък. Винаги ми се струвало, че Е. Володин е човек непобедим, безсмъртен човек. Много от нас ще си идат, но той ще остане… Струваше ми се, че е железен човек, чието сърце също трябва да е от желязо, а то се оказа много по-чувствително, приемащо всички болки, които ние някак споделяме помежду си, а в него те се срещаха всички заедно, като че отделно…

По своята природа Едуард Фьодорович беше просветител, той винаги знаеше как и какво да каже. Спомням си пътуване до Белорусия. Неговото изказване в Академията на науките. Белорусите като цяло са близки ни хора, но и сред тях има всякакви… Е. Володин говореше за имперското съзнание. И един белоруски учен толкова беше потресен от чутото, че през цялото време протягаше врат и се озърташе - защо всички мълчат?! Защо тук, в свободна Беларусия, позволяват такива речи! Но толкова уверено, здраво, точно, убедително говореше Едуард Фьодорович, че никой така и не реши да влезе в дискусия с него…

Няма го Едуард Фьодорович. И наистина се създаде някаква празнота - защото за много от нас той значеше твърде много. В определен смисъл той беше бастион. Когато започваше да говори, съмненията, дори и да не изчезваха, някъде отстъпваха, разрушавани от неговата увереност…

И той беше толкова ярък човек, че Владимир Крупин го изобрази като герой на повестта си «Обичай ме, както аз теб», дори името му не смени. И много думи на Едуард Фьодорович влязоха в устата на героя на тази повест…

Затова, разбирате, сега нямам усещането, че това е всичко, че повече няма да го има с нас.  

На мнозина от нас ни провървя, че го познаваха, че бяха приятели с него, че го слушаха, че той ни е влияел. Лично аз не се страхувам да призная това…

Вечна му памет и вечно му спасение!..

Салям Мусафир, Съюз на арабските журналисти,  Ирак:

Това е много голяма загуба за всички честни хора, патриоти. Той остана в паметта ни като човек с кристална честност, символ на доброто, порядъчността и съвестта. Едуард Володин никога не се страхуваше да вдигне глас в защита на обидените и угнетените във всяко кътче на земята. В дните, когато американците вършеха произвол в Ирак, той, един от малцината, издигна своя глас в защита на иракския народ. Той поддържаше народа на Палестина в борбата му за независимост, срещу израелската ционистка окупация.

Светлата памет за приятеля ще живее в нашите сърца. Вечна му памет.

Владимир Костров, поет:

Струва ми се, Достоевски казва за Херцен: «Той се е родил дисидент…». Т. е. от младенец е честен човек.

За Едуард Фьодорович бих казал: «Той се е родил руски човек» - също, като че от младенец.

С какво ме привлече лично мен? От деца са ни учили, че империя е нещо лошо. А ето Е. Ф Володин успя да ми обясни, да ми внуши… и аз разбрах, че когато той казва империя, говори за великата империя на човешкия дух, за висотата на помислите - които и лежат в основата на империята в нейното материално въплъщение…

Михаил Лобанов, писател и критик:

Не бях близък с Едуард Фьодорович в живота. Но прекрасно знаех цената му. Считах го за философ - аристократ на духа. И в същото време той беше пределно волеви мислител…

Спомням си как на някаква тържествена вечер в Съюза на писателите, където имаше много военни, генерали, изведнъж се появи професор Володин - и как те се изпънаха пред него. Почувствах, че в този момент той е като духовен водач на тези генерали… А тези качества не съм срещал у ни един философ или писател…

Не трябва да се оплакваме, че малко сме познавали някои от големите си хора. Прекрасно сме ги познавали. Достоевски и Толстой, например, нито веднъж не се срещат, но когато умира Достоевски, Толстой почувствал, че една от опорите в живота му вече я няма… И аз имам чувството, че откакто го няма Е. Ф. Володин, се лиших в  живота си от нещо много важно и значително…

Ямил Мустафин, писател:

Русия и руският народ загубиха велик свой син. Неговото лице, неговото обаяние, неговата ерудиция, умението му да говори ярко, убедително и страстно оставиха незабравимо впечатление в моето сърце …

Безусловно, без такива светли руски хора, като Едуард Фьодорович, които са златният фонд на великия руски народ, в Русия не биха могли да съществуват и останалите, приблизително 89 народа и етнически групи, към които аз, като башкирец, отнасям и себе си…