Диана Елисеевна Кан, руска поетеса, е родена на 10.05. 1964 г. в град Термез, Узбекска ССР, в семейството на кадрови офицер от съветската армия - кореец от православно вероизповедание, и майка - зооинженер, рускиня, уралска казачка. От 1983 г. живее в Оренбург. Публикува от 1988 г. Учи в Оренбургския педагогически институт, завършва факултета по журналистика в Московския университет и Висшите курсове в Литературния институт - Москва (семинара на Юрий Кузнецов, 1995-1997). Автор на много книги, сред които: „Высокосная весна” (1993), „Согдиана” (1998), „Бактрийский горизонт” (2000), „Подданная русских захолустий” (2003), „Междуречье” (Избрани стихове, 2007), „Покуда говорю о любви”, „Обреченные на славу” (2009) и др. Член е на Съюза на писателите на Русия. Публикува свои стихове в списания „Москва”, „Наш современник”, „Молодая гвардия”, „Воин России”, в седмичника „Литературная Россия”. Лауреат на ежегодната награда на сп. „Наш современник” (1998 и 2001), на общоруската литературна награда „Традиция” (2002), на националната награда „Имперская культура” в номинация за поезия (2007). Живее в гр. Новокуйбишевск, Самарска област от 1997 г. Съпруга на поета Евгений Семичов.

Публикации:

Поезия:

В СОНАТАТА НА БУРЯТА/ превод: Спаска Гацева/ брой 46 декември 2012