Виктор Боков

превод: Литературен свят

Винаги съм смятал и смятам, че  Есенин е велико национално явление в руското изкуство.

Откроявам го от кръга на поезията в кръга на изкуството, защото в Есенин са изразени много страни на народното изкуство - и орнаментът, и живописността, и мелодичността, и образността, която с такава сила на проявлението и яркостта вече няма у никой друг руски поет, само в гениалното „Слово за полка на Игор”.

Поставям Есенин до Андрей Рубльов. И двамата са апостоли на мелодичната човечност, и двамата са създали от руския бит велики творения на художествения дух, и двамата са изпели нежна песен за живата плът, реейки се на крилете на великата одухотвореност.

Приемам Есенин само като цяло и никога не съм мислил какви недостатъци има. Макар, че всички съвременни поети в един глас сега пеят хвала на Сергей Есенин, но мисля, че на мнозина от тях не им достига дълбокото разбиране за този гений.

Не може да се разбере Есенин в цялата му дълбочина без дълбокото разбиране на руското народно изкуство като единство на стила, в цялата му съвкупност.

Често възприемат само една страна от поезията му: или искреността и автобиографичността, или живописността на стиха, или неговата музикалност.

А светлината му, грешната му молитвеност пред плътта - много не осъзнават, но това не e вина на Есенин. За мен поезията на Есенин е като древната църква „Покрова на Нерли” - стои, белее се на зелената ливада и от далечните векове на дълбоката древност ме вика, мен, съвременника, при себе си - да приседна, да почина, да се замисля кой съм аз, човека, какво трябва да правя на земята, как трябва да се отнасям към своя ближен.

Есенин е ярко зелената трева под ослепително синьото небе на Русия. Тя е и безсилна, и могъща, тя може да се стъпче, но може и да се заобиколи. Есенин е природата, Есенин е дух, Есенин е великата любов, която всъщност и създава всичко най-добро на земята…