ОБЛАЦИ
ОБЛАЦИ
Шир безбрежна
Безметежна.
Плават нежни, плават снежни
По лазурни, изумрудни
Океани -
Облаци.
Плават бели, по предели
Не сънувани, не бълнувани -
Облаци.
Плават бели, полинели,
Странно-чудни, меко-рунни -
Облаци.
Плават странни, златогранни,
Плават вечни, златотечни -
Облаци.
В сън доплавали, в сън пристанали
В светли редове, къмто брегове -
Замагйосани -
Облаци.
Шир безбрежна
Безметежна.
ПРИКАЗКА
Мълвят заспалите клавиши
Отдавна свирена соната.
Гравюри стари висят по стената,
Във ъгла венециански мандолини,
От тъмен бронз светилници старинни.
Следи от мънички крачка
Килима меки още пази;
На полинелите атлази
Все тия сребърни узори,
Все тия тъмни, тайни взори
Отнякъде безропотно следят.
Ти някога седеше тука
Подпряла розови лакте.
„Прелюдии - Шопен” - пак те
Разгърнати белеят на рояла,
Запазили дъха на тайна остаряла.
На старий скрин - изсъхнали отдавна,
От теб оставени цветя.
До тях: копринен веер и листа -
Забравен, някога любим, дует,
Слова от беден стар поет.
Мълвят заспалите клавиши
Отдавна свирена соната.
Звъни прозрачна тишината,
И две ръце отпуснати безгласно
Белеят на клавишите неясно.
В КАМЕННИЯ ГРАД
Беззвучен смях - след всяка жизнена гримаса.
Безкрyвни ликове се мяркат тук и там,
Веселие на страшен карнавал отглася
Безсмислието на живот без храм.
Ти тайна многолика си за мен,
Живот - цинично шествие на мъртавци.
И не веднаж, във треска устремен,
Оплюх душата си за твойте евтини венци.
И не веднаж и себе си изгубил.
Аз търсих твоя подъл, малък бог,
И не веднаж и всичко хубаво разлюбил.
Пиян заливах с вино аз безсрамния му лоб.
В презрялий сок на твоя грях безстиден
Аз къпех отмалялата душа
Сред плясъка на твоя смях ехиден
Аз бързах сетнята мечта да разруша.
Днес грабих - хищник същ - осмеяното злато
На пъстрата пазарска суета,
А утре, пропълзял до твойто жълто блато,
Аз пиях сластний яд на евтина продажна красота.
Света възненавидел, себе си презрял,
Аз мятах се по всички кални бездни
На твоето безпътие, и ослепял,
Аз виждах ужаса на края неизбежни.
Смирен под твойто каменно мълчане
Аз търсих горест неопорочена;
Сломен, под твойто викащо страдане
Усмивка търсих аз неомрачена.
Жадувах радостна и тайна правота
Сред наглий маскараден вой на непознати,
И чаках нов вестител в слепота
Добрия кротък Бог да ни изпрати.
В безсмисъла на твоя пъстър вик аз страдам,
В лъжливостта на твоите лепкави обятя
Пищи душата ми и падам
Все низко в тинята на твоето прокляте.
Изтръпнал, аз стоя и викам
Пред гибелта на нечисти водовъртежи
И може би, отдавна полудял, аз питам
За сетнята лъжа на твоите стремежи.
Вървя където множеството крета,
И горестта си с горест аз леча,
Там малката лъжа ранена е монета -
На всяка остаряла истина - ключа.
„Къде вървим” - отдавна никой се не пита там,
Там всеки уличен кумир е Бог,
Там всяко улично теке е храм.
(О страшен маскарад - циничен и жесток!)
NATURE RESSUCITEE
Излезе ти:
След теб отворени вратите останаха
И дълго ош, на сън звучаха
Стъпки по каменните стъпала.
На масата умират розите,
Оставени от теб.
До тях старинен фарфор
И недогаснала цигара.
На плюшений диван: замлъкнала китара
И книга стихове на млад поет.
ЕСЕН
Есенния вятър пискливо ридае
По тъмни небродни пътеки:
Извива, пригръща и злобно чертае
По влажни простори извиви причудни.
Настръхнал и скърбен, безсънен той броди,
Разнищени жълти одежди размята:
Над всяки се смъртник печално запира,
Над всяка се мъртва надежда възправя -
Приплаква, и сухо бездихно замира,
И скърбен пак писне към нови обходи.
По пусти пътеки в предгория тъмни
Редят се на ивици бледни листата …
Той броди безсънен додето се съмне:
Пространно море се от мъртви люлее.
***
Една изплашена сърна минава
На жълтий парк по пустите алеи:
Над нея плачущи дечица люшкат
Погаснали от злато полюлеи.
Покъсан вятъра пищи
И падат златните крила
На мъртви пеперуди.
Една загубена стрела
Лежи на малката пътека:
До розов храст
Разплакан Купидон пригрява
Измръзнали ръце, -
До него: падналий колчан
И малко розово сърце.
ЗИМНИ АКВАРЕЛИ
1
Степ. Лес. И стълпове дим,
И път: пустинен нелюдим,
Простори рано побледнели,
Преди - венчално разцъвтели.
II
Опушени тръби - редица.
Розова - из прозореца подадена ръчица.
И гълъби накацали по ней.
Слънцето над бели покриви се смей.
