ЕПИЛОГ НА ЗВУКА

Костас Нусиас

превод от гръцки език: Емилия Трифонова

ЕПИЛОГ НА ЗВУКА

Някога всичко ще се измени.
Ще се стопят предметите и ще
се преобразуват в други форми.
И последния звук - като барабан на оркестър -
ще се носи из необятното небе.
Ще търси ритъма, хармонията, синхрона,
които се изгубиха в хаоса.
Обикаляйки с Господ, последният звук
ще търси своята същност.


ВЕЛИЧИЕТО НА МУЗИКАТА

Всичко е музика -
в смълчаните вечери,
в дъждовните капки,
в планинските хребети,
в музикалния лък на ветровете,
там където се прегръщат
морските вълни със земята.
Всичко е музика.
И в дирята на Господ,
когато е сътворявал залеза и изгрева.
Всичко е музика!


ЕДИН ПОГЛЕД

Лицето ти, бяло като сняг,
се изчерви от един огнен поглед,
пълен с възхищение.
И снегът сякаш започна да се топи.


ОГНЕНОЧЕРВЕНО

Не се обличай във червено.
Случайно да ме докоснеш,
наистина ще ме изгориш
в красивите пламъци,
с които грее хубостта ти.


ЕДНА УСМИВКА

Все някога всичко свършва
и се свлича саможертвата без блясък.
Но достатъчна е само една усмивка,
като слънчево начало,
да положи основите на Архимед
там, където земята се клати.


ПРИЛИЧАШ НА КАРТИНА

Нощта остана в косите ти
като черна рамка на графика.
Бял ден са бузите ти,
приличаш на картина.
Забелязваш посетител
да те гледа похотливо
и го омотаваш в мрежата
на любовната горест.


РЪСТЪТ НА ЛЮБОВТА

Обожавах те като звезда,
която проблясваше от високо.
Напразно протягах ръка,
за да те сваля по-близо.
И не разбрах как дойдох аз при теб,
как пристигнах.
Може би крилете на любовта
ме издигнаха в небето.


БЕЗ ИЗХОД

Просто така, един ден
навлезе в живота ми
със сигурност,
като бърз ручей, който се влива в реката,
за да се слее с морето.
Просто така, станахме море,
от което няма изход.