ЙОНИЙСКО МОРЕ

Вангелис Зафиратис

превод от гръцки: Емилия Трифонова

ЙОНИЙСКО МОРЕ

Каменно море,
тежка болка, дълбока.
Тясно море,
с малки острови.
Свити и каменни
са пътищата ни.


ПО ПЪТЯ

Седем разрушени църкви.
Висят дрипави раса на калугери.
По стените,
малки червени останки
от празничните одежди,
с които служеха.


ХРАМ

Покланям се
в храма,
където се е родил страхът.
Осъмвам в храма,
където се е родила любовта.


ПЕСЕН

Вървежа ни по тротоара е една музика,
отекващи звуци, които очаквам.
Леките ни стъпки,
със слънце на рамото ни -
една песен,
една далечна мелодия.
Ръцете ти
върху тялото ми -
и те са една симфония,
която обожавам да слушам безкрай.


БОГИНЯ

Както гледах
мраморното лице
на Богинята на красотата
така,
по навик,
хванах твоята ръка.


ПРОЛЕТ

Момичето от гимназията,
което рисуваше слънцето,
се усмихна.
Може би обърка
светлината на любовта
с пролетта.
Момичето от гимназията,
което рисуваше слънцето,
се заключи в капана
на слънчевите лъчи,
които
цъфтяха на прозореца.


СРЕЩА

Стъпва като самодива.
Под блузата й,
за среща с небето,
готови да полетят,
два ослепително бели гълъба.


ШЕДЬОВЪР

Изписах името ти
върху захвърлен камък.
Камъкът стана шедьовър.
Прошепнах името ти
през нощта,
една звезда падна в хаоса.


ХОРИЗОНТИ

В дълбочината на хоризонта
плаче един делфин.
В градината с цъфнали лимони
изгубих любовта си.
Благослови ме,
Света Богородице!


ГЛАРУСИ

Два гларуса
се разхождат
върху широкия път
по морето.
От многото светлина,
или от многото щастие,
изгубиха пътя за връщане.
Ослепяха.


ГРАДЪТ НИ

Шестнадесетгодишно момиче е градът ни.
Слънцето се захласва
по гърдите му, по очите,
като нетърпеливи, потъмнели младежи,
с трепкащи души, като палмови клони.
Градът ни -
шестнадесетгодишно момиче.


ЛЯСТОВИЦИ

Търсих те по далеч и от земята,
в непознатото, в безкрайността.
Образ мой, обожаван.
Донесоха те
априлските лъчи
и лястовиците,
ипиротска майко,
страдаща.