ВЪЗНИКВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЖЕНСКИ СЪЮЗ И ДРУЖЕСТВА НА ЖЕНИТЕ В ЧИРПАН

Лилия Захариева

Организирането на жените и възникването на женски дружества в България започва през Възраждането. Основните им задачи са: просвещение на жената-майка и съпруга и благотворителнa дейност.
Първото женско дружество е създадено през 1857 г. от учителя Кръстю Пишурката в Лом. До Освобождението в цялата страна се създават около 60 дружества. В края на 1899 година започва издаването на в.”Женски глас”. През месец юли 1900 г. в София се срещат няколко представителки на женските дружества в страната и вземат решение за учредяване на Български женски съюз.
През 1901 г. в София се провежда неговия учредителен конгрес с представителки от 27 дружества от цялата страна. За председател е избрана Екатерина Каравелова - съпруга на Петко Каравелов. Целите, които преследва съюза са - “умствено и нравствено повдигане на жената и подобряване на нейното положение във всяко отношение”.
В процеса на своето развитие в женското движение се оформят 2 течения. Те се разграничават по идеите, които изповядват. Първото изповядва изцяло феминистки идеи, а второто - феминистки идеи, но с класова насоченост. Първото се ръководи от Ана Карима - съпруга на Янко Сакъзов, а второто - от Вела Благоева - съпруга на Димитър Благоев.
В определен период от време в Чирпан съществуват 2 женски организации - женско дружество “Съзнание” - Чирпан и Български женски съюз “Любов към Родината” - клон Чирпан.
И двете се ръководят от свой устав и ръководно тяло (настоятелство)
Чирпанското женско дружество “Съзнание” е учредено през далечната 1907 г. Поради липса на собствено помещение, настоятелството е принудено да провежда ежеседмичните си заседания на различни места: в училищни стаи, в помещения на църквите “Св. Св. Кирил и Методий” и “С.Богородица”, в частни домове ( на Т. Въчкова и Я. Г. Балджийска), а по-късно в помещение на лятното детско игрище - наричано с различни наименования - летен детски дом или приют.
На заседанията се обсъждат въпроси от организационен, просветен, обществен и благотворителен характер. Важни организационни задачи са: разрастване на женските дружества в селата и изграждане на лятно детско игрище с трапезария за бедните деца. Запознаването на жените в селата с целите и идеите на женските сдружения е ставало чрез приятелски и роднински връзки, чрез организиране на събрания в селата и чрез обявления на страниците на в. “Женски глас”.
На заседание на настоятелството от 23. 03.1937 г. се обсъжда идеята за откриване на лятно детско игрище. Възникват въпроси за базата, изработване на правилник за вътрешния му ред, какви и колко деца ще се приемат, кои и колко ще са възпитателките и прислужниците?
На заседанието от 5.04.1937 г. се решава лятното детско игрище да бъде с трапезария и се обсъжда възникването на 2 детски игрища с помещение в църквите “Св. Богородица” и “Св. Спас”, като централното помещение ще е в църквата “Св. Богородица”. Определя се броя на децата да не надвишава 60 и записаните деца да са на бедни родители или, работещи на полето майки. При условие, че броя не се попълни могат да бъдат записани деца на по-заможни родители, които да заплащат по 2 лв. на ден като обядват и закусват в домовете си.
За създаване на добър организационен живот се изработват правилници за вътрешния ред на дружествените събрания, за избор на настоятелство и за вътрешния ред в летните детски игрища с трапезария. От правилника става ясно, че възпитателите и прислужниците се назначават от настоятелството. Посочен е броя на децата (не повече от 60), който се поверява на 1 възпитателка. В летните детски игрища с трапезария се приемат деца от 3 до 7 г., които се занимават от 7 сутринта до 7 вечерта. В правилника е посочен дневния режим, който трябва да се спазва и периода, в който да функционира - от 1.04 до 15.07.(когато е приключила полската работа). Задължително е да се редуват подвижни с неподвижни игри. Изучават се песни и стихотворения. Занятията в приюта допринасят за развитие на сетивата, двигателните и хигиенните навици и подпомагат физическото и умственото развитие на децата.Заниманията в помещението се редуват с разходки из природата. В правилника се посочва какъв да е дневния хранителен оклад на децата. Не е подминат и въпроса за наличието на аптечка, разполагаща с най-необходимото за оказване на І помощ - йод, спирт, кислородна вода, бинт и др.
Още за благотворителната дейност на дружеството е посочено в отчетния доклад за дейността от 1939 г. - подпомагане на бедни войнишки семейства, на бедни родилки и е застъпена идеята за изграждане на дневни детски приюти във всеки квартал, които да работят до късна есен.
Изнасянето на сказки, реферати и организирането на практически курсове за домакините и майките са утвърдени методи за издигане на знанията на чирпанските жени и в двете женски организации. За лектори и рефератчици се канят както местни активисти, така и от Стара Загора. Темите са различни: “Що е държава, конституция и видове управления?”, “Брак и бракоразвод”, “Искания на сдружените жени”, “Жената според Толстой”. Една от сказките на тема:”В. А. Моцарт” с автор А. П. Берсенев е съпроводена с тон-апаратни демонстрации с картини от оперите “Сватбата на Фигаро”, “Дон Жуан”, Вълшебната флейта” и др.
През м.октомври 1936 г. Чирпанското женско дружество “Съзнание” организира курс по консервиране, готварство и сладкарство. Поканата е отправена към всички желаещи госпожи и госпожици от Чирпан в т.ч. и членуващите в съюза “Любов към Родината”- клон Чирпан.
По повод честването на народни празници и обичаи Коледа, Великден, Петровден дружеството организира, утра, вечеринки, танцови забави, битова вечер, изложби и др., които се посещават от цялата чирпанска общественост и от представители на съюза “Любов към Родината”- клон Чирпан.
През есента на 1936 г. с цел издигане на социалната и обществената дейност на българската жена в Чирпан се създава клон на съюза “Любов към Родината”. В писмото до Областния директор за обществено подпомагане, Стара Загора ръководството на клона посочва: “Заработи се по-усърдно и в областта на културното и социалното развитие на българката - респективно на чирпанската жена, която за съжаление е останала доста назад в сравнение с другите свои сестри от по-големите градове на България”.
Клонът, както и дружество “Съзнание”, Чирпан и останалите женски дружества в страната се занимават с просветна и благотворителна дейност.
Своята благотворителна дейност Чирпанския клон на съюза “Любов към Родината” осъществява чрез създадената на 22. 09. 1937 г. Детска съвещателна станция, която се помещава в църквата “Св. Богородица”, Чирпан. В писмото си до Областния инспектор, отдел “Обществени грижи”, Стара Загора от 3.11.1939 г. настоятелството определя от къде идва финансирането и какви са основните задачи на станцията: “С парична помощ от Общината и съюза “Закрила на децата в България поехме инициативата за подпомагане на бедни родилки или по-скоро подпомагане на кърмачета…..За всяко новородено се даваха пеленки, комплект долни дрешки и сапун”. На по-големите празници - Коледа и Великден отново се раздават дрешки на бедните бебета. Лекар и сестра преглеждат децата при всяко посещение на майката и дават съвети за правилното му отглеждане. През 1938 г. 153 кърмачета са получили помощ (материална и със съвети) от Детската здравно съвещателна станция.
Църковните деятели в града също отделят средства за подпомагане дейността на здравно съвещателната станция.
За популяризиране на своята дейност Детската здравно съвещателна станция организира провеждане в града на конкурс за най-добре гледани бебета до 1 годишна възраст. На участниците в конкурса се раздават материални награди.
Просветната дейност и тук се изразява в изнасяне на сказки и реферати от лектори и рефератчици от града и областния център. Застъпени са сказките със здравна тематика: “Инфекция и имунитет”, “Жлези с вътрешна секреция” и др., чийто лектори са лекари от Българския лекарски съюз, Чирпан.
За първи път през 1939 г. клонът на съюза “Любов към Родината”, оргaнизира курс по майчинство и детство, чийто лектори са отново лекари от Българския лекарски съюз, Чирпан. В курса по детеотглеждане могат да вземат участие всички здрави жени без семейни задължения от 18 до 35 г., с образование V клас на гимназиалното или прогимназиално училище. Предвижда се завършилите да работят в дневни детски ясли и домове.
При празнуване на пролетните празници клона организира битова вечер и седенки, а непосредствено преди големите празници Коледа и Великден, настоятелството кани музиката на Старозагорския гарнизон за провеждане на увеселителни вечери и забави.
До 1942 г. между двете женски дружества не се забелязва възникване на търкания и противоречия. Взаимно си отправят покани за участие в организираните от дружествата курсове, забави и др.инициативи. Но през 1942 г. като отклик от поетия курс на Съюза “Любов към Родината” към създаване на нови дружества в градовете и селата на страната, Централата на Българския женски съюз, изпраща писмо на клоновете в страната, в което изразява несъгласие с тази линия.”Нима ние не работим от любов към Родината - е най-силния наш аргумент за постигане на пълно обединение на целокупния български народ, престъпление е да цепим жените, чрез които най-сигурно може да се работи за това обединение”.
След 1944 година двете женски организации прекратяват съществуването си. Създава се Българския народен женски съюз като масова демократична антифашистка организация на жените, която обединява всички обществени слоеве, работнички, селянки, служащи, домакини, интелектуалки, която стои на позициите на ОФ и има за своя организационна единица женските дружества по села и градове.