ПАТРИК КОУЛ: „ПО ДУХ СЪМ ПАТРИОТ”

Разговор с „дисидент” от САЩ

интервю на Алексей Касминин

Разговор с Патрик Коул, гражданин на САЩ, обърнал се към  правителството на Руската  Федерация с молба за  политическо убежище.

- Как стана така, че се наложи да се скриете на територията на Русия?

- Роден съм в Минеаполис и пораснах в предградие на Ню Йорк. Баща ми беше банкер, занимаваше се с инвестиции на Уолстрийт. Майка ми беше домакиня, по-късно стана социален работник. Когато навърших осемнадесет, влязох в морската пехота, където скоро бях ранен, но ветеранската организация на САЩ изцяло плати лечението ми. След това, разбира се, пътят на морски пехотинец се оказа затворен за мен и постъпих в университет в САЩ, по-късно се преместих в Ирландия, където учех история и социология.

Произхождам от семейство на американски християни патриоти, които вярват в своята страна, в конституцията и в ценностите, които този документ е предназначен да защитава.

И като много мои сънародници трябваше да осъзная, че в САЩ повече не съществува свободата на пресата, и конституционните основи се разрушават.

- Кога за първи път почувствахте тези промени?

- Усещането за промени към по-лошо се появи след 11 септември 2001 г. Чувството се засили с приемането на Патриотичния Акт. Струва ми се, че това стана началото на края на Америка. А и може би ви е известно какво се случи с мен в Грузия? Тогава за първи път се сблъсках лично с проблемите на съвременните Съединени Щати и правосъдната им система, средствата за масова информация. Трябваше да се събудя и да осъзная, че Америка се е променила.

- Обикновено хората заявяват обратно, че свободата на словото в САЩ няма аналог в света.

- Разбира се, там можете да говорите всичко, което поискате, но без съдействието на пресата никой няма да чуе думите ви. Например така постъпиха с мен. Бащата на моята майка, пенсиониран професор, марксист, гласува за Обама, има длъжност в Демократическата партия в отделението на Паско Каунти във Флорида. Така че достъпът му до местните медии по принцип е винаги открит.

С документите, които изобличават връзките на американската банкова система с политика Иванишвили, се обърнах към репортери, познати на дядо ми. И те не ми позволиха да разкажа на американския народ за това.

Удивително, но от страна на властите не последваха никакви ответни действия. Само тишина и информационна блокада. Моят опит показва, че именно така правителството на САЩ постъпва с хората, които се противопоставят на престъпните му действия. Политика на игнориране, дистанциране. Понякога прибягват до убийства.

- Цялата ситуация прилича на сюжетите, постоянно тиражирани от холивудската киномашина. В такива филми героят често се противопоставя на корумпиран синдикат, но никога негов главен антагонист не е най-висшата върхушка на правителството на САЩ.

- Бащите основатели на САЩ разбирали заплахата, която правителството представлява за гражданите. Затова създали система от проверки и ограничения. От 11 септември 2001 г. тази система се унищожава. Преднамерено, крачка след крачка.

Стигна се дотам, че сега президентът Барак Обама има юридическото право да убива граждани на САЩ, както в страната, така и зад граница. Право му дава законът за националната отбрана (National Defense Authorization Act). Президентът сякаш заявява на американския народ, че има властта да наказва всеки човек и решението за това той може да взема лично, без да се съобразява с никого.

Мой братовчед стана военен. И буквално преди дни замина за Афганистан. Жена му написа във Фейсбук, че е отишъл да защитава свободата и сигурността на гражданите на САЩ. Но това не е истина. За да се разберат всички последствия на 11 септември, трябва да намерите и да проследите връзките, и да ги видите, да си изясните кой получава изгода от случващото се. Американският народ не печели нищо по никакъв начин. Според мен, печалбата получават американският военно-индустриален комплекс, мрежата от избрани банкери и, разбира се, правителството на САЩ, което завладява още по-голяма власт.

- Онова, което научихте за Грузия ли беше последната капка, за да не можете повече да мълчите?

- Попаднаха ми четири документа, от които става ясно, че престъпници от висшите слоеве на ръководството са оперирали с десетки милиони долари, създавайки корупционни схеми. За първи път разбрах, че Иванишвили работи със Саакашвили през 2007 г. Помощник-началникът на охраната му ми съобщи този факт. По-късно мой познат от ЦРУ ми каза същото. Самите конкретни документи не бяха попадали в ръцете ми до 2009 г., когато започнах внимателно да изследвам сделките, проведени от правителството на САЩ в Грузия.

Едно-друго ми стана ясно при непосредствената работа с Иванишвили, от разговорите с хората от обкръжението му. Но пълната картина ми се изясни по-късно.

- Как започнахте да работите с Иванишвили?

- Иванишвили е гражданин на Грузия. С него беше познат бащата на един от моите ученици. Давам частни уроци по английски език. Препоръчаха ме. После се срещнах с Иванишвили, разговаряхме, беше проверено служебното ми досие и скоро започнах да преподавам  английски на него и съпругата му.

- Бихте ли разказали по-подробно за това, което сте успели да научите?

- След войната през 2008 г. в Южна Осетия, която беше разпалена от САЩ, американското правителство отделя за Грузия два милиарда долара. И по-голямата част от тези средства попада в ръцете на грузинските мафиотски структури, в частност в сметките на Иванишвили. Парите се превеждат в неговата банка от Европейската банка за реконструкция и развитие, контролният пакет акции на която принадлежи на правителството на САЩ. Това е един от начините да се преместват парите по света и да се подкупват правителствата на различните страни.

- Било e не помощ за Грузия, а само огромен рушвет?

- Да, било е бизнес сделка.

- И изглежда, че върхушката на САЩ е знаела, че всичко ще стане именно така, че парите ще идат в ръцете на корумпираните?

- В Америка едва ли някой може да намери Грузия на картата. В самата Грузия днес има множество хора, доволни и от малкото, направено за тях. Например, пътищата са станали много по-добри, светло е… При Шеварднадзе много хора нямаха и елементарното - електричество. Но народът на Грузия в по-голямата си част даже не си представя кой в действителност ръководи правителството му. И че техните врагове всъщност са врагове на Христа. Ето колко сериозна, според мен, е ситуацията в света.

- И се опитахте да информирате сънародниците си. Неуспешно. Но кога действително осъзнахте, че сте наистина заплашен?

- Разбрах, че животът ми е в опасност, когато бях задържан в Ирландия. Зад решетката прекарах осемнадесет дни в очакване на депортация от страната. През цялото това време се опитвах да вляза във връзка с посолството на САЩ, молех да изпратят в затвора представител на посолството. По закон бяха длъжни да го направят.

Когато работех в посолството на САЩ в Русия, често организирахме посещения при американски граждани, затворени на територията на Руската Федерация. Но в Ирландия вече разбрах - ако пресата мълчи, те могат да правят каквото си искат: да убиват, да изтезават. Когато медиите си затварят очите, хората могат просто да изчезнат, все едно никога не ги е имало.

- Как се оказахте в Ирландия?

- Излетях от летището “Джон Кенеди” и се приземих в Дъблин. Имам отдавнашни отношения с Ирландия. Предците ми са родени там, завърших ирландски университет, пак там получих сертификат за преподавател.

В края на 2009 г. се опитах да намеря политическо убежище в Ирландия. Но правителството и местната преса не се зарадваха особено, затова достъпът до средствата за масова информация ми беше веднага затворен. Такива прибързани решения, както ми се струва, не бяха съвсем самостоятелни, в работата се намесиха спецслужбите на САЩ, на които не им се е искаше информацията да бъде разгласена на ирландския народ.

- Какви значими събития станаха преди отлитането Ви в Ирландия?

- През пролетта на 2009 г. се опитах да реша всички възникнали въпроси лично с Иванишвили. Тогава най-близкият му сподвижник - Ираклий Гарибашвили, който сега стана шеф на министерството на вътрешните работи на Грузия, ме заплаши. Заплахите от него бяха на два пъти.

За политическо убежище в Ирландия реших да помоля през декември 2009. Тогава бях заплашен още веднъж от подчинените на Иванишвили.

Когато се върнах в САЩ, отидох във ФБР и им заявих за всичко случило се с мен. Също така се свързах с трима представители на Конгреса, но от тях не получих никакъв отговор. Обърнах се към полицията, в отдела по криминалистика, но пак не получих никакъв отговор. Също така изпратих питания до правителството на Грузия, но и там замълчаха.

- След като се освободихте от затвора в Ирландия, какво решихте да правите по-нататък?

- Заминах обратно за САЩ и реших да вляза в сражение със системата, да постигна правосъдие от американското правителство. Опитах се да стигна до всички. Направих опити за контакт с всички съществуващи медийни корпорации, от Ню Йорк до Калифорния, но в отговор получих тишина.

- Как са могли толкова бързо да преценят, че не трябва да разпространяват тази информация?

- Струва ми се, че всички управляващи и редактори на територията на САЩ имат някакви директиви от правителството и знаят, че ако си отворят устата и се изкажат срещу банковия картел, управляващ страната, ще изгубят работата си и скоропостижно ще завършат кариерата си. Затова информацията се филтрира още на входа. Всяка критика на банковия картел се блокира.

След всичко, което се случи, общувах с грузински православни християни, мои познати и приятели. Те ми помогнаха по-добре да разбера какво все пак е станало. Наред с това осъзнах, че моето пребиваване в САЩ няма бъдеще. Най-вече, заради опитите ми да разоблича корупционната схема.

След това тръгнах за Русия.

- Даде ли Ви правителството на Русия, в крайна сметка, политическо убежище?

- Не, ФМС в Москва отклони молбите ми. Но тогава още нямах юридическа подкрепа. Сега ми помагат юристи. Скоро по моето дело ще се състои съдебно разглеждане.

- Защо избрахте именно Русия? Тук ли е най-безопасно? Или по лични причини?

- Разбира се, тук е много по-безопасно за мен. Но един от главните фактори, повлияли на крайното ми решение, бяха моите религиозни възгледи. Сега се подготвям да приема православието. И най-доброто място за целта е Русия.

Моето духовно преображение стана, когато в Ирландия се оказах всъщност бездомен, защото се отказах да бъда част от корупционната система. Започнах да осъзнавам как ме е пренебрегнала, как ме е отхвърлила католическата църква. Разбрах, че и там е проникнал либералният мироглед.

Но не че избягах от католическата църква, просто в мен възникна естествен стремеж към православието. Спомних си опита от живота си в Русия. По време на краткото ми завръщане в САЩ започнах да посещавам православната църква в Санкт Петербург, град във Флорида. Там срещнах множество добри хора. Настоятелят беше руснак, един от дяконите беше потомък на руски емигрант. Те ми помогнаха да разбера същността на православието.

После учих история, в частност процеса на разделяне на църквите и фактите започнаха да придобиват за мен логична система.

- Доколкото ми е известно, не за пръв път сте в Русия. Кога беше първото Ви посещение?

- За първи път дойдох в Русия на Рождество 2000 г. Тогава договорът ми за преподаване на английски беше за девет месеца. После работих в посолството на САЩ в Русия. Исках да направя дипломатическа кариера. Но, намирайки се вътре в системата, не ми хареса как действат те.

В посолството имаше множество добри хора, но скоро започнах искрено да ненавиждам общата атмосфера на лицемерие. Изглеждаше, че правителствените структури на САЩ постоянно лъжат и винаги излизат сухи от водата. Може би така действат всички страни, но в мое присъствие американците се правеха, че са заети с добри дела, макар че това не беше така.

Хора заемаха високи длъжности, но в действителност нямаха необходимата квалификация. Така, намирайки се в съпружеска връзка с дипломат, човек получаваше длъжност без всякакви проверки и изпити. Некомпетентни и корумпирани сътрудници работеха в посолството. Те не бяха патриоти на Америка, интересуваше ги само собствената им личност.

В края на краищата, всичко това започна да предизвиква у мен непреодолимо отвращение и аз напуснах посолството, върнах се към преподаването. Работих в Полша, Германия, Ирландия, после попаднах в Грузия.

- Минали са повече от десет години. Много неща ли са се променили?

- Разбира се, вижда се, че в Москва се е повишил жизненият стандарт. Няма повече старици по улиците, които ровят в боклуците и събират бутилки. Децата изглеждат по-здрави, има повече млади семейства, отколкото преди десет години. Не знам, може това да са туристи. Разбира се, ясно е, че животът все още е труден, но сега е станало по-безопасно да се движиш по улицата. И това не е никак маловажно. Като цяло ми се струва, че хората са станали по-отпуснати, по-малко агресивни.

Но се чувства въздействието на западния либерализъм върху младите хора, които виждам на улицата, в метрото. Изглежда, води се атака за техните души. Това личи в поведението им, външността им. И такива промени са особено видими от мен. Деветдесетте години разклатиха съзнанието и през отворените шлюзи в Русия нахлу Америка, но, за съжаление, в най-лошите й проявления. Това, което изпълзя зад границите й - това не са Съединените Щати, това е проклятие. Америка не е образът от MTV, това е страна, създадена от християнски консерватори, открай време изпитващи силно недоверие към правителството.

Но всичко, което сега се случва в Русия, стана в Ирландия преди двадесет години, когато бях студент там. Сега, в резултат на това либерално разложение Ирландия всъщност вече не е национална държава. С Русия искат да направят същото, да унищожат вашата култура, да изтрият вашата история. Но в САЩ стават същите процеси, както и в цяла Западна Европа.

- Историята на САЩ също ли искат да я изтрият?

- Те имат своя версия за историята и ако истинската история на САЩ не подхожда на новите идеологически догми, се правят опити да я променят. Войната се води не само с външни врагове, но и със собствения народ. Война за владеене на сърцата и умовете. Тези, които я водят, мечтаят за сив, смесен свят. И техните думи са винаги привлекателни, нали говорят за свобода, права на човека. Ужасно е, че в действителност именно това отнемат най-напред. Мултикултурализмът прави света безличен, но човечеството е прекрасно тъкмо със своето разнообразие. Не казвам, че трябва да започнем да се ненавиждаме, да затваряме границите си, да ставаме доктринери, но трябва да съхраним своята култура, история, историческа цялост.

- Русия има своите деятели, заявяващи, че руснаците като нация нямат бъдеще, че цялата ни история е престъпление.

- Те са безумци.

- Да, но те крещят винаги много високо.

- Разбира се! Това за тях е единственият начин да привлекат към себе си внимание на хората, на онези, които не могат да мислят със собствените си глави. Или онези, които са изгубили своите национални чувства или чувството за вяра, чувството за справедливост. Иначе всичките им аргументи, нарочно лъжливи, въобще ще изгубят всякаква сила.

Либерализмът е зло. Онези, които използват лъжа, олицетворяват злото, за да постигнат  своите цели.

- Мнозина чувстват нещо подобно. Като че ли неизвестните тайни управници на света са си създали нови богове, покланят се на златния идол. Но за мен винаги ще си остане неясно, нима им е малко това, което вече имат? Защо им трябва още по-голяма власт, ако и така могат да имат всичко, което поискат?

- Те са заети с безкрайно съревнование един с друг. Абрамович може да си купи два пъти по-голяма яхта от някой друг. Иванишвили може да купи картина на Пикасо на стойност осемдесет и пет милиона долара, което е с двадесет и пет милиона по-скъпа от картината на друг. Всичко се превръща в безкрайна игра. Това е енергията, с която те се хранят.

- Как виждате бъдещето си в Русия?

- Работя като учител по английски и постоянно търся ученици. Дойдох в Русия  с ограничени финансови ресурси, тъй като изгубих много пари, борейки се със системата в САЩ, похарчих средства за адвокати и прочее в Ирландия. Беше трудно, но в Русия ми помагат православните хора. Те са много добри. В бъдеще се надявам да стана гражданин на Руската Федерация и да отворя езиково училище.

 


Завтра, 28.11.2012