ОБИЧАМ ДЪХА НА ПЕЛИНА
превод: Йордан Янков
Когато зад смълчаните баири
със слънцето потъне и денят -
над щъркови гнезда луната спира
и ги намята с плаща на съня.
Излизам сам от селото, понесъл
на първите звезди светлика син.
Пътеката ме води към онези
места, обрасли с разцъфтял пелин.
И ето я широката ливада,
пресечена от прав и дълъг път.
Накършвам си от стръковете млади,
които упоително дъхтят.
И дишам с пълна гръд. Съвсем замаян,
аз знам, че щом си легна у дома -
дори насън ще ме люлее тая
дълбока благодатна миризма.
Цъфти пелинът. И горчивината
клокочи като изворна вода.
А аз вървя щастлив през равнината,
прошита от иглите на дъжда.
Край мен повява тих прохладен вятър -
и мирисът е вечен и един…
Не бих сменил с най-скъпи аромати
дъха на разцъфтелия пелин.