ЧОВЕК НА РЕФОРМИТЕ: ЮРИЙ ФЬОДОРОВИЧ САМАРИН

Александър Репников

превод: Литературен свят

На 3 май (21 април по стар стил) 1819 г. в Петербург се родил Юрий Фьодорович Самарин - изтъкнат руски философ, виден обществен деятел, историк и публицист. Получил добро образование, на 15-годишна възраст той постъпил в Московския университет. След като завършил курса в университета, успешно издържал изпит за магистър и започнал работа над дисертация за Стефан Яворски, която защитил през 1844 г. По настояване на баща си Самарин, мечтаещ за развитие в науката, бил принуден да постъпи на държавна служба в департамента на Министерството на правосъдието. В Петербург, където Самарин се преместил, го възприели преди всичко като представител на “московското направление”, тъй като приятелството му с К.С. Аксаков и А.С. Хомяков било добре известно.

Наблюденията на руското общество дали богат опит на Самарин. В периода на службата му като чиновник за специални поръчения при Министерството на вътрешните работи в Рига Самарин непосредствено се натъкнал на националния проблем, обявил се срещу произвола на прибалтийските немци, и… бил отзован.

За книгата си “Писма от Рига” (1848 г.), в която писал срещу “немското засилване” Самарин бил арестуван. Прекарал 12 дни в Петропавловската крепост. В изследването на Б.Е. Нолде “Юрий Самарин и неговото време”, излязла в Париж през 1926 г. и преиздадена в 2003 г. в Москва с участието на историка Сергей Сергеев, се посочва интересен диалог между Николай I и Самарин, докаран от Петропавловската крепост.

Императорът обвинил философа, че в книгата си искал да покаже, “че от времето на императора Петър I… ние всички сме обкръжени от немци и затова самите сме немци”, а на оправданието на Самарин заявил: “Вашата книга води към по-лошо от 14 декември (има се предвид въстанието на декабристите - А.Р.), тъй като тя се опитва да подкопае доверието в правителството и връзката му с народа, обвинявайки правителството, че принася в жертва на немците националните интереси на руския народ”.

После последвали заплахи: “Би трябвало да Ви дадат под съд и да Ви съдят като престъпник… Вие сам знаете, че сте пропаднали завинаги. Много млади хора пострадаха за същото…” След унижението последвала “прошка”. Така властта реагирала на патриотичната позиция на Самарин. Явно неслучайно още през Кримската война той стигнал до извода: “Ние се предадохме не пред външните сили на западния съюз, а пред нашето вътрешно безсилие”.

Излизайки в оставка в началото на 1853 г., Самарин се занимава със стопанство. Основна грижа на философа станала така нареченият селски въпрос. Виждайки гибелната същност на крепостничеството, той все повече се убеждава в необходимостта да се “освободи труда”.

При това Самарин отстоявал запазването и укрепването на селската община, считайки общината за образец на подчиняването на личността на колектива не поради страх от наказание, а като доброволно “движение на душата”.

Унищожаването на общината би породило, според Самарин, хаос в селското стопанство, би разрушило традициите на колективизма и би оставило селяните сами срещу жестоката конкуренция, където няма място за нравствени ориентири.

Идеалът му бил свободният труд на свободния общинник. В записката “За крепостното състояние и преминаването от него към гражданска свобода” Самарин изложил основните плодове на своите размисли. Той смятал, че селяните имат същото право върху земята, както и помешчиците и трябва да бъдат освободени от земята. Разпространилият се из страната в много преписи проект на Самарин се оказал на масата на новия император Александър II. Дошло време да се премине към осъществяването му. В края на 50-те г. Самарин участва в разработката на селските реформи. Той членувал в Редакционните комисии по подготовката на Положението от 19 февруари 1861 г. Последните години от живота си Самарин посветил на земски въпроси, надявайки се, че развитието на местното самоуправление ще помогне на реформирането на Русия.

Отнасяйки се критично към идеите на либералната интелигенция, Самарин доказвал, че конституцията трябва да бъде естествена, а не натрапена на общество, което още “не е дозряло” до нея.

“Народна конституция у нас още не може да има, а конституция не народна, т. е. господство на малцинството, действащо без пълномощно от името на мнозинството, е лъжа и измама. Стига ни толкова лъжепрогрес, лжепросвета, лъжекултура; не дай Боже да доживеем до лъжесвобода и лъжеконституция. Последната лъжа би била още по-лоша от първите”.

От какво зависело благосъстоянието на Русия, от гледна точка на Самарин? През 1856 г. той писал: “Не във Виена, не в Париж и не в Лондон, а само вътре в Русия ще завоюваме отново принадлежащото ни място сред европейските държави; защото външната сила и политическото значение на държавата зависят… най-много от крепостта на обществения организъм”

В последните години от живота си Самарин печатал за граница отделни части на труда си „Покрайнините на Русия”. В родината му той бил забранен от цензурата. На някого не се харесвал руския патриотизъм на автора на “Покрайнините”. Юрий Фьодорович починал на 19 март 1876 г. в Берлин, където печатал поредната част на произведението си. Последен приют на изтъкнатия философ станало гробището на Донския манастир в Москва.

В представите на съвременниците Самарин бил изтъкнат деец от времето на Александър. На смъртта му откликнали множество съвременници, сред които  К. Д. Кавелин и А. И. Херцен. “Човек на реформите” го нарекъл А.Д. Градовски.

През целия си живот Самарин писал, без да се озърта нито към многобройните псевдореформатори, нито към старите охранители. Той бил истински реформатор, не само желаещ процъфтяването на отечеството си, но и неуморно трудещ се в името на това.