Генадий Попов

превод: Спаска Гацева

***
Упойващата благост на есенния дъжд,
с вековната тъга и висините прелетни…
И циганското лято гостува ни веднъж,
дъждовни снегове към нас са устремени.

Какво ще завали не знаеш: дъжд ли, сняг.
Студените зори - и те са потъмнели.
В мъглата посиняла облаци - рояк,
гори безлистни - сякаш села са опустели.

Реката онемяла, селцето в глухота.
Душата ми тревожна отлита там където…
Градът - каква досада. Заслужих си това:
щастлива птица няма без ято под небето.

Сега ще се помоля за прошка: в тоя миг
дали ме помнят още ще питам небесата?
Уви, мълчи в мъглата слънчевият диск,
простора го разсичат на птиците крилата

В сгъстената дъждовност вилнее вятър пак,
а в облачната примка - метличините бездни.
И само кленът като пламнал флаг
земята благославя с листите си звездни.

Октомври, дъждовете - такава яснота,
замаяна сълза окото замъглява.
Какво да гледам през прозорец небеса?
Там няма нищо.
Самота такава.

—————————–

ПЕЛИНОВ ЗРАК

Пелинов зрак над куполите свидни,
стои на стража кръст над всеки храм…
За знамето славянско няма милост,
мостовете към Бог са още там.

Мъгливи извънземни разстояния,
а земните - загадка може би:
по някакъв каприз на мирозданието
родината ни в нищото върви.

Непостижими - всички ипостаси,
Движението носи знака стоп:
лети ли, блъска ли се сам - сама си
известно е единствено на Бог.

Необясним, пелинов зрак извира
и куполи, и кръстове мълчат -
витязните доспехи на Русия.
Лицата каменни
на църквите в Русия…
Мостовете горят.

* * *
Прощальное тепло…
Сентябрь исходит светом.
Неведомо куда пропали облака.
Летает серебро, искрится бабье лето,
И стынет на ветру осенняя река.

Повыцвели к зиме небесные глубины,
И только на волне густеет синева…
А в роще молодой березы и осины
Трепещут, шелестят невнятные слова.

В садах то тут, то там - ручьями облепиха
Стекает, янтарем на солнышке светясь.
Уходит на покой торжественно и тихо
Прозрачных тополей серебряная вязь.

И нет всему конца, неведомо начало…
Не знаю сам, куда пылят мои следы.
Но осень на земле извечно означала,
Что время собирать неспешные плоды.

—————————–

ПОЛЫННЫЙ СВЕТ

Полынный свет на куполах России,
Стоят дозором русские кресты…
Славянский стяг помяли, приспустили,
Но высятся небесные мосты.

Туманны внеземные расстоянья,
Загадочны земные времена:
По странному капризу мирозданья
Отчизна в никуда устремлена.

Ее непостижимы ипостаси,
Движенье - недоступное уму:
Летит или плетется восвояси -
Известно только Богу одному.

Полынный свет причудливо струится,
В молчанье скорбном купола, кресты -
Шеломы витязей.
И каменные лица
Церквей России…
Сожжены мосты.

—————————–

сп.”Молодая гвардия”, брой 10/ 2012