Ако проследим географията на това пътуване, ще видим, че градовете, които Бай Ганьо посещава (а в някои от тях е и деятелността му на търговец), са: Пеща, Виена, Дрезден, Прага, Женлоз (този град в текста, поместен в сп. “Мисъл” през 1894 г., е във Франция, а в събраните съчинения на Алеко Константинов е в Швейцария) и Петербург. Търговията на Бай Ганьо с розово (“гюлово”) масло е във Виена и най-вече в Прага. В Дрезден той е поради неочакваната кончина на сестра си. В Женлоз неговият образ се множи – в българските студенти, прекарващи времето си в кафенето, в игра на префа, trenta una и табла. Те надлъгват и надхитряват сина на земевладелеца от Аржентина. Множи се в “тъмните герои” – нихилисти, тайни полицейски агенти, анархисти, “злоупотребители на дружествени пари, библиотеки и други имоти”. Но в Женлоз Бай Ганьо е отчаян. Причината за това е трудната търговия с гюлово масло – поради практиката на анадонлии, арменци, турци, гърци и прочие люде от невинния Въсток, които продават на Запада своето терше, т.е. менте на розово масло. Както се знае, обичайната социална етика на Изтока допуска да надлъжеш и надхитриш някого. Макар и продавайки чист гюл, в надлъгването и надхитряването Бай Ганьо е изпреварен от разроилите се в текста негови двойници.
Петербург, макар и една от големите европейски столици – географски, политически и културно, не влиза в българската представа за Европа. Това е Русия. За масовата българска представа Европа е всичко онова, което е зад Калотина. В този Запад могат да бъдат вписани донякъде също Сърбия и Румъния. Въобще разграничението Западна и Средна Европа, Западни Балкани е представа от последните години. Впрочем в текста не е показана целта, поради която Бай Ганьо пътува в Петербург – предполагаме, че поради търговски дела, доколкото може да се съди по дисагите, надянати на бастуна му. Разказът обаче в тази част не е за него, а за неговите подобия – г-н Димитров, който, венчан, ще се венчае още веднъж, и г-н Асланов, който наклеветява албанеца Кочо, че е български шпионин, и така взема стипендията му от три рубли за своя брат. Роежът на образа на Бай Ганя е още чрез Бодков в Прага. В Петербург Бай Ганьо е нужен, за да може разказващият да обясни позитивистичния си възглед, че Бай Ганьо е такъв, защото е рожба на грубата среда, жертва на груби възпитатели, и злото не се таи в него самия, а е във влиянието на околната среда.
Деятелността и сюжетите на Бай Ганя са съсредоточени най-вече в Пеща, Виена и Прага. Това са градове в Австрийската империя, която от 1867 г. е Австро-Унгария. Империята е съседна и макар и инославна, е християнска, и през Възраждането я наричат “немска земя”. Това, че Бай Ганьо пътува в Европа, е представа, създадена от Алеко Константинов чрез озаглавяването на първата част от книгата – “Бай Ганьо тръгна по Европа”, и чрез рамката на текста. В сп. “Мисъл” от 1894 г. текстът започва така: “Помогнаха на Бай Ганя да смъкне от плещите си агарянското иго, наметна си той една белгийска конституция – и всички рекоха, че той вече е цял европеец.” В края: “Довиждане, бай Ганьо! Обикаляй Европа, разнасяй по всички краища произведението на нашата хубава Розова долина и… моля ти се бе, бай Ганьо, взирай се по-дълбочко в европейския живот, дано му видиш лицето, стига ти се е натрапвало туй пусто опаки!…” По този начин Алеко преназовава една, създала се през Възраждането, представа, че Европа е всичко, което е отвъд своето – европейските дрехи, нрави, политика, култура, за разлика от онова, което е вътре – своето. Според текста на Алеко Европа въобще е място на правилност, цивилизованост, прогрес; място на знание и култура, т.е. на всичко онова, което е част от голямата европейска митология на позитивистичния ХІХ век и което невинният Въсток не е. С други думи, Европа е остров на блажените, свое място, роден кът за автора, въобще всичко онова, което е утеха за странстващия, намерил, каквото е търсил. Между пътуването в идеалното пространство на Европа – такова, каквото то е според представата на автора, и реалното, както се знае, има разлика.
Пътуванията на българи към съседната Австрийска империя е особено интензивно през ХVІІІ век. Причината е в това, че през ХVІІІ век Австрийската империя влиза във времето на капитализма, но населението й остава разделено на аристокрация и селяни. Поради това търговията на австрийския пазар се оказва в ръцете на чужденци – свободни от австрийските социални порядки. Немалка част от тези чужденци са така наречените гърци, т.е. балканци, наричани “гърци” заради източноправославното им вероизповедание. Мнозина от тези търговци са българи, повечето от Македония, тъй като там е по-развитата част на Османската империя, заради търговския път “Солун – Белград – Виена”. Търговците пътуват и пренасят стоки от Османската в Австрийската империя – тогава държави с обща граница. След време, когато натрупат богатство, търговците преминават към уседнал живот в градовете на Австрийската империя – най-вече във Виена, Буда и Пеща. Те купуват благороднически титли и големи масиви от земи в Южна Унгария, строят свои църкви, спомоществуват издаването на български книги. Така тези търговци внушават на Атанасий Нескович да издаде през 1801 г. в Буда “История славеноболгарског народа”.
В австрийския град Кронщат (Брашов) със спомоществуването на видния търговец Антон Иванов е издаден “Рибният буквар” на д-р Петър Берон. Велчо Атанасов (Джамджията) живее и работи като търговец в Австрийската империя осем години. После, върнал се в родния си град Търново, е участник в заверата от 1835 г., заради което е обесен. Издадените на територията на Австрийската империя български книги са около 800 – от всичко около 2000 издания книжен фонд, според описа на Маньо Стоянов. Другият голям център на българското книгоиздаване в ХІХ век е столицата на Османската империя – Цариград. В Руската империя издадените български книги са 39.
Немското пространство в Европа обхваща земите от Балтийско до Средиземно море – Австрия и германските княжества. В това пространство влизат множество народи, езици, култури, вероизповедания. Славистиката се ражда като наука в Австрийската империя. Пътуването в немска земя е обичайна практика за българската интелигенция – за преп. Паисий, архимандрит Неофит (Бозвели), Георги С. Раковски, Любен Каравелов. Христо Ботев е имал намерение да учи в Прага. Сръбското влияние се ражда впрочем като културно движение сред сърбите в Австрия. Търговецът става престижна личност в обществото, и то още през ХVІІІ век. Така преп. Паисий в “Историята” си сочи като една от причините за национален срам това, че българите нямат като гърците толкова представителни търговци. В онова време търговецът е приеман за част от елита на обществото.
С избирането на Фердинанд за български княз и на Стефан Стамболов за премиер-министър България е приобщена икономически и културно към немското пространство в Европа. Тя става част от този проспериращ и многообразен християнски свят. През 90-те години на XIX век в Княжеството определено се търси културна и икономическа идентичност със Средна Европа, с Хабсбургската империя и Германия, и това личи в демонстрираното градско поведение на новите хора, в ориентацията към културни образци, в икономическия просперитет. От своя страна, това е време на икономически и най-вече на културен пик на Австро-Унгария. Въобще в края на века културните натрупвания в Империята са впечатляващи и с оглед на тези натрупвания странен изглежда интересът на един от разказвачите към маймунките в зоологическата градина.
Бай Ганьо тръгва по пътя на българските търговци, проверен, утъпкан. Път на люде, придобили богатство, тежест в обществото, нова идентичност, която е част от идентичността на многонационалната Хабсбургска империя. Друг е въпросът, че това пътуване и тази търговия на Алековия герой са символични. Бай Ганьо се среща с българските търговци във Виена, за чиито срещи авторът изрично споменава в книгата си. Вероятно онова, което Бай Ганьо прибира в пришития вътрешен джоб на антерията си, е спечеленото от търговията с розово масло. Ако тези пари са търговският му успех, то той не е впечатляващ. И далеч не може да се мери с успеха на онези български търговци от ХVІІІ век. За подобен успех персонажът явно няма умствени дадености, а и способности, въпреки че искрено иска да забогатее.
Идеята за забогатяване всъщност е част от менталността на българското общество. За българите тя става актуална в началото на ХІХ век, според записването й в “Житието” на Софроний Епископ Врачански, където твърде много се говори за пари и за богатство. Целият ХІХ век е време на забогатяване и просперитет на българите – първо, в Османската империя, а после, и в българската приобщеност към немския икономически ареал в Европа. Бай Ганьо следва менталните образци на времето си – богатството и успеха в обществото, и той ги постига така, както може – извървявайки отново пътя на българските търговци към Хабсбургската империя, по начин, възможен нему. Друг един негов книжовен родственик, Чардафон Велики, десет години по-рано извървява пък пътя на българските революционери и също, както и колкото може, става велик.
Впрочем през 80-те години историята се онароднява. В нея могат да влизат и да я правят люде без особени дарби, но затова пък открили способите за идентифициране с високото и престижното, които способи им отварят пътя в обществото. Тръгвайки по пътя на българските търговци и идентифицирайки се с престижната представа за тях, Бай Ганьо постъпва прозорливо. Това създава и необходимостта да бъде допълнен образът, който той ще създаде за себе си – чрез патриотични речи, облекло, песни, които ще пее. Пътуването е неговото учение. Той ще научи толкова, колкото може да научи. И все пак пътуването не е до Европа, а до съседната Австро-Унгарска империя.
Историята на търговците, историята на българската свързаност с немската зона в Средна Европа е само материал, от който Алеко Константинов е направил своята реалистична символика. Тълкуването на тази символика по разни начини е много по-обемно от онова, което той е написал.

Сава Сивриев – ЛИТЕРАТУРНА АРХЕОЛОГИЯ