ПТИЧКА
ПТИЧКА
Прозореца случайно бе отворен:
изхвъркна сладкопойната ми птичка!…
- Къде ще идеш, галена, без мене
във тая страшна нощ сама-самичка?
Безумна! В мойте любящи прегръдки
не ти ли беше целий мир излишен?
Не стопли ли те, миличка, сърдце ми -
безкраен мир, чаровен, светъл, пищен?
Изхвъркна ненагледната ми птичка,
а вън е тъй студено, неприветно…
Ох, как е глухо в мойта празна клетка!
Ох, как ридай сърдце ми безпросветно!
ДА ДОЙДЕ БУРЯТА
Минуват дни след дни безшумно и студено -
постигнах щастето на вечния покой…
В духа ми - тишина, не страда вече той,
и нищо не желай сърдце ми усмирено.
Но чувствувам - дълбоко в тихия застой
роптание се зижди, знак за кървав бой:
туй тихо щастие, за в рая отредено,
пак вихри ще роди в сърдцето ми вледено!
… Да дойде бурята! Да писне, да запей -
и нека лудо заплющи в душа ми!
Да тресне страшен гръм върху глава ми
и тихите ми дни на прах да разпилей!
Тогава, може би, пак жадно ще задиря
на щастето изгубената диря…
СПОМЕНИ
От нейде бледен лъч в душа ми смътно свети
и мил, познат напев се чуй из мраковете…
Ах, знам! - лъча на пролет, някога цъфтяла,
и ехото на песен, вече отзвучала…
През писъци и плач душата ми се смее:
всевечна нощ е там, а сякаш слънце грее!
