Игор Николаевич Григориев (17.08. 1923, село Ситовичи, Порховски район, Псковско - 16.08.1996, Санкт Петербург) е изтъкнат руски поет. Няколко години преди войната се заселва в село Плюса, където по-късно оглавява партизански отряд. По време на Великата Отечествена война е партизанин-разузнавач в тила на немците в Псковско, четири пъти е тежко раняван, остава инвалид. След войната е геолог в Прибайкалието, строител, фотограф, участник в археологически експедиции. Завършва филологическия факултет на Ленинградския университет (1954). Публикува от 1956 г. Ръководи Псковската организация на писателите от 1967 г. Възпитава цяла плеяда псковски писатели. Автор на 22 книги с поезия, сред които: „Родимые дали” (1960) „Зори да версты” (1962), „Листобой” (1962), „Сердце и меч” (1965), „Горькие яблоки” (1966), „Жажда” (1967),„Забота” (1970), „Отзовись, Весняна!” (1972), „Не разлюблю” (1972), „Красуха” (1973), „Целую руки твои” (1975), „Стезя. Новые стихи” (1982), „Жить будем” (1984), „Дорогая цена” (1984), „Уйти в зарю” (1985), „Вьюга” (1990), „Русский урок” (1991), „Кого люблю: Посвященные стихотворения” (1994), „Крутая дорога: Стихи о судьбе и Родине” (1994), „Набат: Стихи о войне и Победе” (1995), „Любимая - любимой остается” (Избрани стихове, 1998). Активно превежда естонски, беларуски, латвийски и азербайджански поети. Умира на 73 г. Посмъртно излизат книгите му: „Набат: Стихи о войне и Победе” (1995) и „Боль: Избранное” (1995).

Публикации:

Поезия:

ТАЙГА/ превод: Красимир Георгиев/ брой 57 декември 2013

За Игор Григориев:

ЗА ИГОР ГРИГОРИЕВ/ автор: Валерий Мухин/ брой 46 декември 2012

ЗА ПОЕТА ИГОР ГРИГОРИЕВ/ автор: Йеромонах Роман (Матюшин)/ брой 64 юли 2014