ХАНААНСКАТА ЗЕМЯ В “КРАТКАЯ СВЯЩЕННАЯ ИСТОРИЯ И СВЯЩЕННЬIЙ КАТИХИЗИС” НА АРХИМАНДРИТ НЕОФИТ ХИЛЕНДАРСКИ (БОЗВЕЛИ)

В началото на ХІХ век архимандрит Неофит работи като учител и свещеник близо 18 години в Свищов. За нуждите на българското училище той издава “Славеноболгарское детеводство…” (Крагуевац, 1835), а също и “Краткая священная история и священный катихизис” (Белград, 1835).
Последната книга не е тълкувана от изследователите на българското минало.
Боян Пенев и Михаил Арнаудов отделят едва няколко изречения на “Краткая священная история…”(1).
Книгата е превод от гръцки, което архимандрит Неофит отбелязва в заглавната страница. От коя гръцка книга и от кой автор е направен преводът, е трудно да се установи.
И доколкото става дума за библейското знание в тези времена, от друга страна – преводът и издаването на Светото Писание на новобългарски език е през 1871 г. в Цариград, Цариградската Библия. До времето на това издание не е ясно на кой език е била четена Библията или отделни библейски книги от българското общество – на гръцки, църковнославянски или руски. А също и на какво равнище е било библейското знание. Дали то не се е изчерпвало с учението в така наречените килийни училища, в които библейското знание се е свеждало до най-необходимото за църковните служби?
В началото на века се създава новото българско училище. Архимандрит Неофит подготвя за него своите учебници. Чрез тях той залага в българското образование една идеална програма – вярата да се допълва от знанието.
Свещената история би следвало да е предназначена за деца, но както се чете в предисловието на архимандрит Неофит, а и както обръща внимание на това Боян Пенев, тя е и за родители, и за свещеници, не само за ученици и за учители. Отпечатването на книгата иде да запълни необходимостта от масово богословско знание. Предисловието на “Краткая священная история…” е интересно и поради това е необходимо да му се обърне особено внимание.
В духа на ранното възрожденско мислене архимандрит Неофит започва предговора си с отчитане на онова, което българите нямат. За разлика от другите народи, които вярват в Христа, българите нямат кратки свещени истории на Стария Завет, Катехизис. Не само училищата, но най-вече свещениците са лишени от знание за своите учители – “основатели на църковните догми”, отци от църковните събори, и необходимо, нужно и потребно е “да приемат божествените прочити и животворящи тайни”, поучавайки се винаги от божествените писания. Защото Светото Писание не е просто от човека, “но според откровението и повелението Божие, чрез Светия Дух е написано”. Архимандрит Неофит цитира св. ап. Петър: “Защото никога по човешка воля не е изречено пророчество, но от Дух Светий просветявани са говорили светите Божии човеци” (2 Петр. 1:21), и св. ап. Павел: “Известявам ви, братя, че Евангелието, което аз благовестих, не е човешко, защото и аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение Иисус Христово” (Гал. 1:11-12)(2).
Световното битие – онова, което е било преди, както на Моисей, така и на другите пророци, е открито от единия Бог.
И тъй като онова, което е показано в двата завета, превъзхожда всеки ум, то нека всеки с уважение да приеме Творението, неговия порядък, чудесата в Египет, в Червено море, в пустинята. В Новия Завет – въплъщението на Иисуса Христа, възкръсването от мъртвите, “излиянието” на Дух Светий над апостолите, проповедта на апостолите, обръщането към Христа на езичниците. Всичко това е от една божествена и всемогъща сила и от Премъдростта на Бога. Пророческите Писания ни уверяват и утвърждават, че написаното в двата завета е Слово Божие.
Затова и всеки, който е благочестив, е длъжен винаги да се учи от Стария и Новия Завет, а най-вече свещениците, от които ще се търси най-строга отговорност за ония, които на тях са били поверени. Затова те, свещениците, трябва непрестанно да поучават тези, които са им поверени: да ги поучават в православната вяра и в нея ден след ден да “сътворяват” благочестив човек; да изобличават и да изкореняват еретическите и безбожни учения или суеверия; ония, които са развратени от беззаконията, да изправят; православните и добродетелно живеещите да наставляват и да изправят; онези, които са в отчаяние, да утешават и да изправят и чрез търпение и утешение да имат упование в Писанието.
Свещеникът трябва да поучава паството си чрез въпроси и отговори. Така по-лесно се разбира написаното в книгата. Самият учещ също би отговарял на това, дали тези въпроси са разбираеми. Вярата всякога има за предмет благочестието, според апостолската заповед: да обучаваме себе си в благочестие. Бог е Дух. Затова и служението Нему, и жертвата сме длъжни да принасяме с дух. Веществените жертви, каквито са свещите, тамянът, както и другите приноси, без духовното богопочитане и добродетелното живеене, не могат да Му са благоприятни. Свещеникът трябва да поучава, че Бог е навсякъде, че Той всичко изпълва, че от Него не можем да скрием греховете си. Че Бог, на онези, които вярват в Него, прощава греховете, поради което сме повече задължени да пазим Неговите заповеди.
Вярата обаче се състои от много членове, в които християните са длъжни да вярват и да изповядват; членове, които са главни и нужни за спасението. Без тяхното знание спасението е невъзможно, както е невъзможно да живее човек без най-важните части на тялото си – например без главата, сърцето.
До първите стои тайната на Светата Троица, изпращането на Божия Син, нашето оправдание чрез Неговата смърт. Божието милосърдие към греховете на човеците. Божията благодат, която води към покаяние.
Всичките членове на вярата се заключават в Божието Слово. То е в книгите на Стария и Новия Завет. И както водата измива тялото, така и покаянието очиства душата.
Членовете на Православната вяра, които са най-потребни за спасението, са събрани в един Символ на Никейския и Константинополския събор. Подредени са ясно от светите отци и са оставени за спасителното и духовно наше наставление и обучение, и са кратко изтълкувани. Свещеникът, и най-вече тези от свещениците, които са без богословско образование, е длъжен непременно сам съвършено да се обучи, а после в същото да обучи и своето паство.
Книгите на Стария и Новия Завет са източник на светата вяра. Затова – длъжни сме Словото Божие да изпитваме и от него божествени истини да черпим, и благочестивия народ благочестиво да учим в тези истини. С Божието Слово да подкрепяме своето слово. До него всяко учение, на нас ли от някого, или от нас – някому предлагано, да отнасяме и съгласното със Словото Божие да приемаме. А противното да отхвърляме.
Краят на предговора завършва с благослов-молитва – да даде Бог дух на премъдрост и откровение в съвременното познание на длъжността на свещениците, на нейното изпълнение, да бъдат просветени сърдечните им очи, за да могат видя славното богатство, приготвено за тях.
Такъв е най-общо предговорът към книгата. Мъдростта и пътят за спасението са из Божието Слово. В края на предговора си архимандрит Неофит утвърждава мисълта, че знанието допълва вярата. Че вярата трябва да бъде коректив на всяко знание. Че трябва да бъде приемано онова, което е в съгласие с нея и с Божията мъдрост, изтичаща из книгите на Светото Писание.
Книгите на Стария Завет са представени в “Сокращение на Священната история”, с подзаглавие “Повест”. В книгата на архимандрит Неофит Свещената история на Стария Завет е разделена на пет периода. Историята до петия период е представена във вид на въпроси и отговори, което като форма на предаване на знание е следване на старобългарската книжовна традиция(3), а тя от своя страна следва византийски и антични образци.
Шестият, седмият и осмият период са разказ за Рождество Христово, за Христовата смърт, Възкръсване и Възнесение. Осмият – за деянията на апостолите, за разпространението на Христовата вяра, за разоряването на Йерусалим.
Ханаанската земя е в разказа за втория, третия и четвъртия период на книгата.
Във втория период, след потопа и след вавилонската кула, всички човеци, освен избрания еврейски народ, отново забравят истинския Бог.
Евреите са народ “истинный оумъ, и к Богу истенното служение”. От този народ е Авраам. Призван от Бог от халдейския град Ур. Ханаанската земя е обещана на Авраам и на неговото наследие, от което ще се роди Месия, Христос. Във втория период – между жителите на ханаанската земя най-лоши са “содомлянити”, за което те получават своето. После ханаанската земя е мястото, където се връща след години Яков с дома и имота си. В четвъртия период – Иисус Навин довежда евреите в ханаанската земя. Това е образът на ханаанската земя в свещената история на архимандрит Неофит.
Любопитен е начинът, по който се разказва не само частта за ханаанската земя от Петокнижието и Иисус Навин, но и целият разказ на книгите на Стария, Новия Завет и Деяния на светите апостоли. Според образността на този разказ четем нещо, подобно на религиозна възрожденска живопис, само че изпълнена чрез възможностите на словото. Разказът се съпътства от поучения – постили, в които се тълкува разказаният библейски текст.
Иначе тази земя е ханаанска по името на внука на Ной – Ханаан. Баща на Ханаан е Хам. Заради оскверняването на Ноя от Хам, Ной проклева наследството на сина си Хам, Ханаан: “25. Рече (Ной – бел. С.С.): проклет да е Ханаан; ще бъде роб на робите у братята си. 26. После рече: благословен да е Господ Бог на Сима; а Ханаан ще му бъде роб; 27. да разшири Бог Иафета, и той да се посели в шатрите Симови; а Ханаан ще му бъде раб.” (Бит. 9:25-27)
Потомците на Ханаан – единадесет племена, се заселват в тая земя преди евреите и когато Авраам из Ур Халдейски се поселва в ханаанската земя, тя не е в толкова цветущо състояние, както столетия по-късно, по времето на Моисей и на Иисус Навин. По времето на Авраама тя е била слабо заселена, с племена на скотовъдци и с малко градове. Ханаанците забравили истинския Бог, станали езичници и идолослужители. Сторили от себе си похабен човешки материал. Поради това са били предадени в ръцете на евреите. Всеки съюз с тях бил забранен. Когато евреите влизат с Иисуса Навин в Ханаан, на евреите било наредено да избият ханаанците, да очистят и да завземат земята им. Така било наредено, за да се предпази избраният от Бога еврейски народ, из който по плът щял да се роди Спасителят на човеците – Господ Иисус Христос; за да се предпази избраният народ от езическите нрави и от идолослужение, вместо служение на истинския Бог. Евреите не изпълнили докрай Божията воля. Сключвали бракове с остатъците от ханаанците. Приемали техните езически обичаи и идолослужение.
Това е накратко библейският разказ и виждане за ханаанската земя. Любопитен като друго осветление е един езически разказ и поглед за същата земя. От египтяните тя се е наричала Ретену. В египтологията е запазен документ, чийто автор Синухе във времето между 1917-1928 г. пр. Хр., при царуването на фараон Сесострим І, е бил принуден да бяга от Египет. В северната част на Ханаан той е добре посрещнат от Ами-енши, един от местните семитски князе. За живота си тук Синухе пише: “Той ме постави над всички свои деца и ме ожени за най-голямата си дъщеря. Позволи ми да избирам в неговата страна измежду най-хубавото, което му принадлежеше, и аз избрах една част, която лежеше на границата с друга страна. Това беше една хубава област, наречена Яа. В нея имаше смоковници и лозя и повече вино, отколкото вода. Нейният мед бе прекрасен, а зехтинът й – неизмерим; и по нейните дървета висяха всички видове плодове. Там имаше пшеница и ечемик и най-различни стада безброй. Много спечелих аз чрез моята привързаност. Той ме въздигна в княз на своето племе в най-хубавата част на страната си. Аз имах хляб като ежедневна храна и вино като нещо обикновено, сготвено месо и печени гъски; също така и дивеча от пустинята, който ловяха за мене в капани и който ми носеха извън това, което моите ловджийски кучета придобиваха,… и мляко в най-различна преработка. Така прекарах аз много години и моите деца станаха силни хора, всеки от тях – укротител на своя род…”(4)
В своята “Краткая священная история…” архимандрит Неофит представя ханаанската земя като свято място. Тя е обещана на Авраам поради това, че той е, който е познал истинския Бог, “и в тебе ще бъдат благословени всички земни племена”. А това, че в тази земя ще се роди Месия, е добавка – тълкуване в “Краткая священная история…”. Земята е дар от Бога заради праведните живот и прозрения на Авраама.(5)
И като дар Божий, тя е свято място. В нея Содом е унищожен чрез огън.
В това място – дом, дар, се връща Яков с колената Израилеви, а след четиристотин години в Египет св. прор. Моисей довежда до нея богоизбрания еврейски народ. Иисус Навин ги въвежда в обещаната земя.
По подобие на този образец не е трудно да бъдат осъзнати представи и значения, свързани с градящата се в Ранното възраждане обществена мисъл за българския дом.(6)
В началото на тази мисъл е архимандрит Неофит. Цялото й разгръщане е в “Плач бедная Мати Болгарии” и в църковната борба, чийто първоначинател е той.
Идеята за дома, за светостта му, за светостта на българската земя, за завръщането в дома и в земята, за това, че домът и земята са дар, се чете не само в първотекста “Плач бедная Мати Болгарии”. Но и в множество текстове след нея: в прощаването на майката със сина в “Стара майка се прощава със сина си” и “Изпроводяк на едного българина из Одеса” на Добри Чинтулов; в “бащино огнище” на Христо Ботев, “отечеството” на Любен Каравелов, “татковина” на Петко Р. Славейков; във Вазовите сакрализации на българския дом и земя и в много други текстове, до и “с кръвта си кръст ще начертая” в “Нощ” на Пейо Яворов(7).
Светостта на земята предполага очистването й от онова, което я скверни – чуждото духовенство. В “Плач бедная Мати Болгарии” то е представено като кланящото се и служещо на идоли, конкретно – на земни ценности и цели. Чуждото духовенство не води българския род в Божиите пътища. Гражданските, социалните идеи в “Плач бедная Мати Болгарии” са само представянето на начините и на външния вид на съвременното на архимандрит Неофит идолопоклонство. Него той като монах, свещеник, архимандрит добре е не само виждал, но и разбирал. Още повече, че книгите на Стария Завет много отчетливо разграничават служенето на истинския Бог от служенето на идоли или на земни цели и ценности. Второто, в хода на многолетната си история много пъти мнозина из еврейския народ, комуто Бог е открил истината за света и за Себе Си, са избирали. Това довело до много лични и исторически неудачи, до разоряването на Йерусалим във времето след Христа и до разпръсването на евреите по света. Подобен път архимандрит Неофит не би посочил на рода си.
Това би могло да обясни и проповедта му, изречена чрез устата на Мати Болгария в последната нейна реч. Тази проповед е не само за събирането на българския род в светата земя – дар от Бога, не само в грижата за светия дом и домостроителство, но е проповед и за църковно просвещение – в Стария и Новия Завет, в светоотчеството и в словото на Христовата Църква.(8)
Това е проповед да се просвети българското племе, което, подобно на ханаанците, със своето незнание на Божието слово и пътища е станало сбор от езичници, които служат на непрекъснато обновяващите се идоли в света.


Бележки

(1) Боян Пенев пише: “Освен религиозни разкази, догми, тълкувания, тук срещаме съвети за свещеници, учители и родители, а също така и мисли по новобългарското образование. Свещената история и Катехизиса Неофит Бозвели предназначава не само за ученици и учители, но и за родители и свещеници.” (Пенев, Б. История на новата българска литература. Т. ІІІ. София, 1933, с. 749.) Михаил Арнаудов обръща внимание единствено на предисловието в книгата: “В особено “Предисловие к любезнымъ читателемъ” Неофит изтъква значението на двата предмета за всеки християнин, за да завърши с позив към духовници и учители в България да приемат книжките му “с такова усердие”, с каквото ги е съставил сам авторът. “Част первая” в случая означава само Свещената история, за разлика от втората част, Катехизиса.” (Арнаудов, М. Неофит Хилендарски Бозвели. Живот, дело, епоха, 1785-1848. Т. І. София, 1971, с. 379.) Обратно в текста

(2) Цитатите са преведени според Синодалния превод на Библия. София, 1991. Обратно в текста

(3) Подробно – в изследването на Милтенова, А. EROTAPOKPSEIS. Съчинения от кратки въпроси и отговори в старобългарската литература. София, 2004. Обратно в текста

(4) Келер, В. Библейски събития. София, 1993, с. 62. Обратно в текста

(5) Още повече, че тази земя – Йерусалим, е “в средата на земята, както казва пророк Давид”. (Жефарович, Хр. Разказ за светия град Ерусалим и за другите свети места. // Пътища и пътешественици, ХІV-ХІХ в. София, 1982, с. 15.) Обратно в текста

(6) Дали това не е балкански културен механизъм, имайки предвид сходните гръцки и сръбски диалози. (Вж. Шишманов, Ив. Неофит Бозвели. Изворите на “Мати Болгария”. // Шишманов, Ив. Избрани съчинения. Т. І. София: БАН, 1965, с. 166-193.) Обратно в текста

(7)      “с кръвта си кръст ще начертая
          от Дунав до Егея бял
          и от Албанската пустиня
          до Черноморските води!”
Тези стихове на Пейо Яворов от “Нощ” са любопитен пример за образен паралелизъм. Словото “кръст” се повтаря с графичното му изобразяване върху границите на България: Дунав – Егея, Албания – Черно море. В стиховете са активизирани значенията на два символа – кръвта и кръста. И те са положени върху дома, бащиното огнище, отечеството, татковината, България. Това говори за ново разчитане на представата съобразно променената културна, а и обществена менталност в началото на ХХ век.
Сегашното четене на дома добре личи в текстовете на Алек Попов, например. Обратно в текста

(8) Тази проповед би следвало да бъде предмет на отделна работа, но тук могат да бъдат цитирани части от нея:

          “…Толците да ви се отворят – и влезте, прочетете независтно от приснотекущия премудрости благодати просвещения; и приемете ключ ведания и разумения Божественага Писания; и проумейте Слово Божие, и чрез него познайте сами себе си, Бога и Неговите свети заповеди, и чрез них, что ще рече закон, суд, вяра, майка, баща, род и отечество, и должност по правости – и прочее…

          Не стойте прочее, мили ми рожби, не стойте в марчевата убаяни и замаяни като нечувствени, но щателно станете и усердно к просвещению премудрусти прибегнете, просветивши разумните си очи; наоколо си просвещените народи, что чинат, погледнете – Божието Писание, церковни и световни повести и летописи внимателно прочетете и известно разумейте; и познайте на кой край сте создадени и на кой изпаднали, и от коя ли причина се лутате и омотавате в тартаромрачното невежество, суеверное заблуждение и услепление и прочее…

          …Почерпете чрез просвещения духа премудрости, духа разума, духа страха Божия и познайте что е заповед, вяра, надежда и благодат Божия. И

          разумейте, че они с пари се не продават, нито купуват, но богоблагодатне,

          чрез великаго ходатая Спасителя мира, Сина Божия, на които вярват в него,

          се даровне дават во спасение и во вечное блаженство слави…

          …Привикнете, ви говоря, мили ми рожби, привикнете с внимание в

          Божието Писание и прочитайте церковни и световни повести и летописи, в

          които щете да найдете без труда – които некогаж други с много трудове

          придобиваха – и щете да познаете, на добрите добрините, а на злите зли-

          ните; сущо и световните премененията и превръщанета, световното не-

          постоянство и на царствата лесното падение, и на злините, че последова

          наказанието, а на добрините – воздаянието – и щете да се научите от злините

          прочее да отбегвате, за да не ви не постигне лютото (от Бога) отмъщение, а

          добрините щете да возлюбите и деятелно между вас си щете помощию

          Вишняго да изправите, за да си сподобите за них доброто от всеблагаго

          мездувоздаяние и в настоящий и в будущий век.”

(Бозвели, Н. Съчинения. София, 1968, с. 176-178.) Обратно в текста

 


Сава Сивриев – ЛИТЕРАТУРНА АРХЕОЛОГИЯ