превод: Георги Ангелов

 интервю на Светлана Новикова

- Александър Гелиевич, отдавна говорите за колапса на либералната цивилизация. Толкова ли е очевиден той?

- Либералната идеология претърпя крах минимум на три нива. Най-очевидните са политическото и икономическото. По-малко очевидно е философското. Всеки мислещ човек вижда, че за оценките на ситуациите в различните страни и различните общества Западът днес използва двойни стандарти. Най-тоталитарните, жестоки режими се признават от него за морални и либерални, ако провеждат прозападна политика. Ако не - всичко се случва точно наопаки. Прост пример: в Саудитска Арабия няма никаква демокрация, но никой не я критикува, а напълно демократичната Сирия се оказа пред заплахата от военна агресия. По такъв начин за либерално се признава само това, което е изгодно за Запада. Политиците ни лъжат в лицето, затова в мнозина възникват напълно обосновани съмнения в основателността на провеждания от тях курс. Що се отнася до либералната икономика, нейната криза също е несъмнена: днес тя изцяло премина във виртуалния сектор, спомогна за изнасянето на промишлеността от страните от първия свят в страните от втория и третия свят, провокира огромни потоци глобална миграция. Количеството на финансовите операции, които се извършват в света, стотици, ако не и хиляди пъти надвишават реалното им стоково покритие. За прегряването на финансовия сектор вече заплатихме с кризата от 2008 година. Но никой не направи изводи от нея и сега ни чака втора вълна, която заплашва да помете цялата световна икономика поради неразрешимостта на натрупалите се противоречия.

- С политиката и икономиката всичко до известна степен е ясно. А кое ви кара да правите извода за кризата на либералните идеали на философско ниво? Нима светът се е разочаровал в такива изглеждащи непоклатими ценности като свободата и правата на човека…

- Либерализмът - това е идеология, която си поставя за цел освобождаването на човека от всички форми на колективната идентичност - нация, религия, общество, класа, даже от собствената му държава. Когато либерализмът се бореше с тоталитарните режими, в частност с фашизма и комунизма, тази задача изглеждаше напълно конструктивна и съзидателна. Но когато либерализмът победи в глобален мащаб, се оказа, че няма повече от какво и от кого да освобождава личността. И по-нататък се разкри отрицателната същност на тази ориентация. Сега либерализмът предлага да се освободи личността от такива форми на колективната идентичност, като гендер и пол (оттук - оказваната от либералите защита на сексуалните малцинства), а така също от самия човек (става дума за научните проекти, подобряващи «човешката» функция - например, клонирането). Но тези проекти имат много противници. Така че именно победата на либерализма ни доведе до кризата на тази идеология. Той пред очите ни губи връзката си с човека, с хуманизма. При това ще отбележа, че либерализмът губи позициите си не пред лицето на някакъв алтернативен модел, а именно защото не се справя със своя триумф… Побеждавайки в цял свят, той започна да разкрива слабите си страни и противоречия.

- Но може ли днес толкова еднозначно да се твърди, че на земята се е установило царството на либерализма?

- Исторически либерализмът отначало победи в САЩ, където е доминирал като ценностна система винаги и практически не е изпитвал съпротива. През 1990-те, след краха на съветската система, той завладя цяла Европа. Там либерализмът отначало имаше опозиция под формата на социалдемократически модели, които в последните десетилетия минаха на втори план. А чрез Европа и Америка либерализмът мощно се укрепи в цял свят. Например, дори такъв силен играч като Китай, днес е взел за образец либералния икономически модел. Почти всички страни по света, някои макар и формално, признават нормите и ценностите на либерализма. С налагането на тази идеология се занимават различни международни фондове, неправителствени организации, които отделят за това многомилионни грантове. Либерали има и в Русия - и не само на Блатния площад, но и в обкръжението на ръководителите на страната ни. Т. е. либерализмът засега още е много мощна сила…

- Как може тогава да се говори за скорошната му гибел? Колко, според Вас, ще продължи агонията на либерализма?

- Много интересен, но сложен въпрос. Работата е там, че самите либерали настояват: историята се движи към либерализма, той е венец на човешката цивилизация. Нищо извън тази идеология те не виждат. И това е много опасно, тъй като имаме работа с милитаристично движение, секта от фанатично настроени хора, вдъхновени от успеха си в глобален мащаб. Те свято вярват в триумфа на либерализма като най-висше  достижение на човечеството. Уви, тези фанатици твърдо ще държат за идеите си, чиято деструктивна и тоталитарна природа личи все по-остро и по-ясно. Така че не е толкова просто окончателното справяне с либерализма. За да бъде преодолян, е необходима дълбока ревизия на много исторически процеси, всъщност - да се преразгледа цялата логика на световната история.

- Тоест все пак с либерализма трябва да се борим, той няма сам да умре от бавна смърт?

- Смятам, че наближава времето за глобалното революционно въстание срещу либералната диктатура. Антилиберални политически групи възникват във всички страни на света - както там, където тази идеология беше привнесена отвън и разкри чудовищната си същност, така и на Запад, където също се виждат нейните недостатъци и пороци. В същото време трябва да се осъзнае, че отстъплението на либерализма може да бъде съпроводено с много сериозни процеси в света - крах на финансовата система, парализа на структурите за управление… Не е факт, че всичко няма да завърши с трета световна война. И все пак ще подчертая още веднъж: днес либерализмът преживява съвсем не някаква техническа неизправност. Това е глобална системна криза на човешката цивилизация.

- Александър Гелиевич, а какво, според Вас, ще замени либерализма?

- С помощта на какво ще излезем от днешната криза, как и кога - всички тези въпроси остават открити. Затова сега е назрял въпросът за разработката на четвърта политическа теория - отвъд комунизма, фашизма и либерализма. Мисля, че за основа трябва да бъдат взети идеите за многополярен свят, диалога между цивилизациите, нов плурализъм и нов хуманизъм, основан на признаването на многообразието на човешкия феномен. В действителност трябва да се върнем и още веднъж да преразгледаме всички идеологически теории, възникнали през XIX - XX в., да се вдъхновим както от консервативните, така и от левите социалистически идеи. Но съвсем не за да повторим миналото, а за да създадем резерв за бъдещето.

- Редица философи в един глас говорят, че бъдещето е на така наречения «нов социализъм»…

- Напълно е възможно. Лично аз смятам социализма за много по-хуманна, многоизмерна и интересна идеология, отколкото либерализма. Още повече , че той поставя за крайъгълен камък справедливостта, а това е много дълбока и прекрасна теза. За разлика от свободата, която в рамките на индивидуалистичната идеология демонстрира своята ограниченост и нихилизъм.

http://smena.ru/news/, 29 октомври 2012 г.