ТИ МОЖЕШЕ ДА СВИРИШ С ЧАСОВЕ…

Елена Вълкова

***
                “В началото бе музика”
                              Твоето Верую

Ти можеше да свириш - с часове,
без ноти. Гушнал старата “Кремона”,
унесено, отнесъл се в друг век.
Душата ти се рееше свободно

сред катедрали,
                паркове, дворци,
преляла се в хорали, “серенади
за лебедова шия в Сан Суси”.
В напеви цигански.
                   Във вихрен чардаш!

Заслушвах се - над книгата. (Човек
на словото не се предава лесно).
Додето песента на Соловейг
ме грабваше!
              Да спра. Да те последвам

в единствения свят,
                         без - аз, и - ти.
Свят, в който всяка дума е излишна.
Целувам ти ръцете с този Стих,
Живот мой! Как ми липсваш!
         Как ми липсваш.