Емил Болеслав Лукач
Емил Болеслав Лукач (Emil Boleslav Lukac, 1.11.1900 - 14.09.1974) е словашки поет и преводач. Роден в Банска Ходруша. По професия е преподавател по теология. Доктор по философия (1934). Известно време е лутерански свещеник. През 1924 г. става основател на Дружеството на словашките писатели, в периода 1933 - 1938 г. е негов секретар. Работи в комитета по образованието (1947-1950), в музея „Янко Йесенски” (1950-1955). Дългогодишен редактор на литературни списания („Словенске смери”, „Творба”). Първата му книга „Изповед” (1922) е под влияние на символизма. Автор на поетичните сборници „Дунав и Сена” (1925), „За нелюбезната любов” (1928), „Кръстопътища” (1929), „Воят на вълците” (1929), „Елексир” (1934), „Кейове” (1938), „Вавилония” (1944), „Ден на гнева” (1946), „Ода на последната и първата” (1967), „Парижки романс” (1969), „Сърце под Кавказ” (1978) и др. Превежда френски (Клодел, Ронсар, Юго, Валери), унгарски автори (Ади, Петьофи), Омар Хаям и др. Заслужил деятел на културата. Умира в Братислава.
Публикации:
Поезия:
КОСИТЕ НИ СИВЕЯТ ПОД ТОВА НЕБЕ…/ превод: Пенчо Симов/ брой 45 ноември 2012
