Беат Брехбюл

превод: Кръстьо Станишев

МАЛЪК ПРЕЗРАЗСЪДЪК ПРЕЗ ЕСЕНТА

Толкова поетически мнима
почти печална
мъгла около шията
гали нощем езерото.

Има жени които носят
такава мъгла в очите когато
съвсем отблизо
поглеждат към мене.

Винаги това е
опасно донякъде.

SILENCE ИНТИМНО

Аз чувам
как пада
косъм от твоята коса
върху килима.

УТВЪРЖДАВАНЕ НА ЧОВЕКА

Моите зелени зимни прозорци,
сам ги направих
с малко материал и сечива обикновени.
Като дете вярвах, че когато един мъж
може сам да направи прозорец, той може
и къща да съгради, да основе град
и континент да открие.

Сиреч, моите зимни прозорци
                      светят крещящозелено
като гладните без надежда през зимата;

през лятото ги няма,
тъй като смущават времето.

СВРЪХПОДРЕДЕНОТО И 1 ДЕН

Обичам изцапаното бурно небе,
обичам белия изцапан блус на Ван
                                              Морисън,
обичам изцапаната китара на Сантана,
обичам моите изцапани думи.

Вчера предиобед всички стояхме
в градината
около една роза
и бяхме безмълвни от удивление.
                                           Розата
покара своята единствена пъпка,
и вътре чакаше
плаха, вяла теменужка с език
                                        пламенен
сякаш досега недостигнала смесване
                                                на цветове.
Коленичихме посред тревата
и очаквахме чудото на света.

То стана.

Привечер, малко преди залеза,
светът прецъфтя.