МОНОЛОГ – 4 част

Игор Талков

превод: Георги Ангелов

МОНОЛОГ

НЕ ВСИЧКО, КОЕТО БЛЕСТИ, Е ЗЛАТО

Винаги съм считал киното за чудо. А снимките на филма – за загадка, тайно чародейство. Мечтаех да се снимам, но не съм мислел, не съм предполагал, че някога ще се случи.

Предложението за главна роля във филма “Сребърният княз” ме потресе. Първо, близка по дух ми е тематиката, винаги съм обичал историята като цяло и съм се занимавал със задълбочено изучаване на историята на Русия в частност. Второ, романът на Алексей Константинович Толстой “Сребърният княз” – произведение от руската класика, е пропит от дълбоко и истинско чувство на патриотизъм, на уважение към руския народ. Темата на романа ми е близка: борбата между Белите и Черните сили, силите на Доброто и силите на Злото. Така че когато ме одобриха за ролята на княза, бях на седмото небе.

Петербург е най-любимият ми град и попадайки в него, започвам да мисля, да чувствам, да възприемам действителността различно, напълно се променят представите ми за света. Именно там внезапно ми хрумна, че филмът “Сребърният княз” е обречен, и вътрешният глас ми каза: “Не трябва да се снимаш!” – при това толкова твърдо и уверено, че нямаше място за съмнения. Реших: “Няма да се снимам!” – и не подписах договора.

Но след връщането си в Москва разбрах, че снимачната група е в шок. Минал е подготвителният период, изразходвани са здраве, сили, средства, нерви! Замени няма! Трябва да се снимам! Съгласих се, но при условие, че ще играя ролята така, както я чувствам, и всичко във филма ще правя сам – ще препускам, ще се бия със саби и т.н.

НО… напразно не послушах вътрешния си глас! Наполеон, веднъж не чувайки гласа на сърцето, загубил решаващо сражение.

Битката започна още при първите снимки.

Нямаше къде да се живее – актьорите ходеха по домовете в търсене на място за нощуване. Актьорите, играещи главните роли – дори не говоря за всички останали. После така наречените коне: когато видях тези кранти, ми стана лошо. А и страшна немарливост – в кадър влиза кобила с черен цвят, а от кадър излиза кон, при това кафяв. Крантите не само че не можеха да галопират, а едва-едва се добираха до края на кадъра. А шикозните княжески одежди! Напомняха изтривалка, непочиствана от времената на Стария Завет.

Освен всичко друго сценарият (достатъчно приличен) беше кардинално променен и извратен до такава степен, че само отдалеч напомняше знаменития роман на А. К. Толстой, а самият екранен Сребърен княз стана пародия на истинския княз.

Всичко това щеше да бъде смешно, ако не беше така тъжно.

Моят печален дебют в киното за пореден път ме убеди в неизменността на азбучните истини: само професионалист и порядъчен човек е способен да създаде нужно за хората, достойно за внимание произведение. (За в бъдеще ще слушам гласа на сърцето…)

P.S. Паралелно със снимките в “Сребърният княз” работих и по филма “Зад последната черта” и играейки отрицателен персонаж (исках да проверя актьорските си способности), изпитах много повече положителни емоции, отколкото от положителния княз.

Внезапно стана капиталист
комунистът от Държавно кино:
вместо филми за чекисти
рекламира “порно”.

(”Метаморфоза“)

“АНТИСЕМИТ”

До 1989 година включително ми се случваше често да чувам зад гърба си “антисъветчик”. А след като песента “Русия” “запуши” устите на много “съветчици”, ме преквалифицираха в “антисемит”.

Първи се разтревожиха мои колеги – композитори – евреи. По време на предаването “Песен-89″, където пях “Русия“, някои от тях възклицаваха: “Как така, Игор! Та Вие сте образован, интелигентен човек, и изведнъж: “Връхлетяха, отсичайки главите на църквите и славейки червения цар новопоявилите се юди”. Какво става с Вас? Откъде такъв шовинизъм и антисемитизъм?”

Отначало се шегувах, не придавайки на това голямо значение. После започнах да обяснявам, че думата “юда” е синоним на думата “предател”. Аз не пея: “новопоявилите се юдеи”. Обясненията не подействаха. В края на краищата всичко това ми омръзна и аз сериозно реших да докажа, че патриотизмът и шовинизмът са диаметрално противоположни понятия – започнах да се впускам в дълги полемики, завършващи винаги с едно и също: моите опоненти, натикани в ъгъла от желязната логика, мълчаливо разтваряха ръце, но… затваряйки вратата зад себе си, подхвърляха през рамо: “И все пак, Игор, Вие сте антисемит”. Поразително твърдоглавие.

“Антисемитизмът”, уважаеми читателю, е измислен не от руснаците и даже не от русофилите, не и от обикновените евреи, а от ционистите т.е. от евреите-националисти. Този термин е измислен още в края на 19 век от автора на Протоколите на “ционските мъдреци” – Ахад-Хам, истинско име: Ашер Гинзберг. Страните от Америка и Европа отдавна вече знаят, че през 1897 в Базел се е състояла конференция, на която за първи път са били прочетени гореспоменатите протоколи от самия Ахад-Хам – с цел завземане на властта над целия свят. Първата страна, която трябвало да се подчини на ционската власт е Русия, тъй като православието се явява сериозно препятствие на пътя за завземането на властта в света от тези, които изповядват диаметрално противоположна вяра. Евреите, изповядващи православието, също трябвало да бъдат или подчинени от “ахад-хамистите”, или унищожени. Да поставят Русия на колене през 1917 “ционските мъдреци” успели, а със света – не се получило. Ашер Гинзберг нарекъл всички неевреи гои. Руските “гои” сгрешили, но френските, италианските, немските, английските и американските навреме “пресекли” процеса и не позволили да ги поставят на колене. Доколкото голяма част от световната преса още се намира в ръцете на последователите на “ахад-хамизма”, “гоят” – бил той руснак, французин, или англичанин, гордо провъзгласяващ: “Русия!”, “Франция!”, “Англия!” – бива наричан “антисемит”. От това ще направим извод: по схемата на Ашер Гинзберг патриотизмът е антисемитизъм, и обратно.

Великият руски писател Фьодор Михайлович Достоевски се опита да обясни на света и своите съотечественици какво е това “ционизъм” още през 19 век, но съотечествениците му така и не го чуха, светът не му обърна внимание, затова пък Ахад-Хам реагирал мигновено, и проционистката преса нарекла гения – “луд антисемит”.

P.S. Когото заинтересуват материалите на Ф. М. Достоевски, нека прочете “Дневник на писателя”, том 25, за 1877 (януари – август). Бележка на Игор Талков.

Ционистите винаги и на всички са крещели и продължават да крещят: “Антисемити!” – в момента, когато ги хващат на местопрестъплението. “Антисемитизмът” е едно от средствата за защита на ционистите, измислено от тях с цел борба с противниците им, а противници са тези, които не признават антибожествената същност на ционизма.

Когато се оскверняваха и унищожаваха паметници на руската национална култура, когато се горяха най-древните книги и ръкописи, когато руският народ по варварски начини го откъсваха от корените му, изопачавайки неговата история, никой, кой знае защо, не говореше за русофобия, с изключение на шепа патриоти, а, Боже опази, нещо да се споменеше за ционизъм.

Геноцидът по отношение на руския народ безпрепятствено процъфтяваше и набираше сили, но беше достатъчно руските хора само да заявят, че са руснаци, че имат изключително богата култура и история, от която не позволяват да се откъсне нито една страница, и веднага се разнесоха уплашени вопли за “антисемитизъм”, “шовинизъм”, “национализъм”, “антисъветизъм”. Този хитър похват бе насочен към непосветените.

В младостта си, опитвайки се да достигна до причините за трагедията на своя народ, изучвах трудовете на В. И. Ленин. Косите ми се изправяха така, че и до сега не мога да ги подредя. Когато прочетох написаните от Ленин редове, изразяващи неговото отношение към руския народ и към руската интелигенция, всичко дойде на мястото си. Не искам да бъда голословен и на този, който иска да поспори с мен или не ми вярва, препоръчвам: прочетете 36 том от Пълните събрани съчинения на В. И. Ленин, 5 издание, където на страници 144, 145, 200, 269, 369, 428, 449 и други вие, покрай маса интересни неща, ще прочетете следните изрази: “Руският човек е лош работник”, “Руската интелигенция е лайно”, “Главната маса на интелигенцията на стара Русия се оказва пряк противник на Съветската власт. Процесът на брожение в широките учителски маси едва започва” и т.н. Така че, за да се разбере същността на преврата и същността на неговия вожд, не е необходимо да търсите нелегална литература, четете Ленин и ще разберете всичко! Епитетите, с които Владимир Илич награждава интелигенцията и народа, говорят сами по себе си. И едните и другите Илич ненавижда. Възниква въпросът: откъде такава ненавист у човек, родил се в руско интелигентно семейство на брега на руската река Волга, откъде у представител на дворянството подобно отношение към своя народ?

Стремейки се да достигна до същността на причините, тъй като този въпрос не ми даваше покой десетилетие и ми служеше като стимул за движение по пътя към прозрението, се запознах с много материали, документи, неоспорими факти и исторически свидетелства. Накрая намерих отговор и стигнах до извода, че вождът на световния пролетариат е бил истински русофоб. Изяснявайки си какво е това русофобия, неволно достигнах до изучаването на “ционизма”. Оказа се, че едното е същност на другото. Точката над “i” беше поставена. Аз разбрах кому е бил нужен октомврийският преврат, унищожаването на вярата, борбата с православието, изтребването на генофонда и дебилизирането на масите.

“Деца сме на жестоко време,
гора за сеч.
Няма ги с нас на света
тези, които паднаха в бездната.
В резултат на епични войни
и безумни селекции
обедня генетичният фонд
от най-богати колекции.”

(Иван Сакава)

“Обедня” – авторът смекчил е.
Генофондът е унищожен.
Потрудиха се вождовете-палачи
да направят всичко възможно
Русия вече никога да не успее
да се изправи,
да се пробуди от сън,
да се върне към изворите си.
Но че можем да оживеем и да живеем
палачите едва ли знаеха
и за това ще ги съдим
тук, днес, в тази зала.

Така започва моят спектакъл “Съд” над всички тези, с усилията на които Руската империя се превърна от най-могъщата световна държава в едва ли не най-изостаналата страна на планетата, а казано по-просто и по-точно – в суровинна база на развитите капиталистически страни.

И пак за “антисемитите” и “антисемитизма”. Този спектакъл ние играем с групата “Спасителен кръг”, където музикантите, както и актьорите, почти всички са евреи, а най-близкият ми приятел – музикалният ръководител, аранжор и соло-китарист на групата “Спасителен кръг” Генадий Берков е чистокръвен евреин и не крие това, за разлика от моите колеги – съветски композитори.

Съдя за хората не по националния признак, а по наличието на съвест, или отсъствието й. Порядъчният евреин може да ми стане приятел, а негодникът руснак – никога. Случвало ми се е да се срещам с евреи, живеещи по християнски принципи и руски “юди”. Не е важно към каква националност принадлежи човек, важно е на кого служи – на Белите или на черните, на силите на Доброто или на силите на злото, на Бога или на дявола, дали се стреми към разрушение или към съзидание, умножава ли своите грехове или се стреми към истината.

Моят приятел и помощник Генадий Берков, за когото вече споменах, притежава съвест, разум и душа, даже в мислите му никога не е възниквал въпросът антисемит ли съм аз, защото прекрасно разбира всичко.

Аз съм бард. Пиша и пея песни за това, което ме вълнува. Свободата на творчество е мой принцип, а принадлежността към всяка политическа партия или организация задължава да се следват определен устав и правила.

Моят метод за борба с несправедливостта и със злото, за правдата и доброто са моите песни. Моят дълг е в най-голяма степен да доведа до ума и сърцето на слушателя това, за което боли и вика моята душа.

Русия е болката на душата ми.
Социалните песни са викът на душата ми.
Битката в името на доброто е същността на моя живот.
Победата над злото е целта на моя живот.

Ако служа на някого, това е само на Господ Бог, и ще отговарям за извършеното в този живот само пред Всевишния.

КРАЙ