Петро Нишчински

превод: Пенчо Симов

Закукала сива кукувица
от зори, сутрин рано;
Ой, заплакали млади юнаци
във далечна чужбина, в затвора проклет…
Заридали юнаци горчиво
и така заговорили те:
„Ей, задухай, задухай ти, яростен ветре,
над морето повей;
от оковите робски сега изтръгни ни,
към Украйна напред понеси ни,
във Украйна да идем,
сред полята ни чисти…
Там изгряло е слънцето в ранния утринен час
и казаци пътуват, пътуват и гледат към нас!”

По морето казашките лодки
през вълните поели са път -
запорожците бързат, та своите братя
от робията зла да спасят.

Като чуха султаните турски,
заповядаха те да се правят окови…
На султаните нужни са нови
дълготрайни окови, по-здраво ковани -
ей така заповядаха турските султани!