ЛЕТИ

Фьодор Лисицин

превод от руски: Спаска Гацева

ЛЕТИ

Лети, мой сняг, лети, лети мой дим
Над кулите на утрото небесно
Над синята мъгла над погледа ми син
Лети, расти и забрави къде си

Прости, обичай, взирай се и грей
Над люлките на речните пространства
Лети, въздъхвай из простора, пей
„Обичам” викай с меко постоянство

До пепел изгори, пилей се сам
Не би ти сторил болно вятърът, не мисли,
Той само те докосва с длъжна длан
Но да си жив от тебе само иска

Без белези длъжник да те направи
Ресниците ти дълго да блестят
С отблясъка на тая жар останала
В иглите дето твоя ден плетат

Какво са сложните движения и възли
Животът ти е хванат в примка зла
Да я разпридат две ръце ти трябват
Познали силата на тънкостта.

Люби, блести и поплачи си даже
Високо смей се в пътя си върви
Все по-далече бягай без мрънкане така че
Ти, орис моя, давай, полети.


ПРИ МЕНЕ

При мене всичко е хубаво
За нищо не ме боли глава
Не ме мъчат глупави мисли
От небето не блика вода

При мене всичко по-леко е
По асфалта надолу пеша
Не се плаша там да се срина -
За корнизи ще се държа

При мене всичко по-ярко е
В облаците блести луна
Няма да пукна от кашлица
Слюнка от чужди уста

При мене всичко по-сладко е
На устните слънчев мед
Ще го пратя по мравки на тялото
А в ръката ми топъл лед