КЕРКИРА

Костас Нусиас

превод от гръцки език: Емилия Трифонова

КЕРКИРА

Как гледаш право в очите Керкира.
Далечна и синя, каквато е,
ще заслепи очите ти като слънце.
Само когато се мръква,
само тогава можеш
да я съзерцаваш отсреща,
сякаш изричаш последното си желание.
Може би затова
слънцето залязва винаги над Керкира.


МУЗА

Синя кръв,
мастилото като ручей се излива
върху белия лист,
капка по капка.
Свещен миг на вдъхновение,
в който царицата
Муза те коронясва!


МИСЛЯ СИ

Така са написали много
първото си стихотворение,
хилядната песен, или последната.
За да не изгорят сърцата им от плам
са изливали думите като кръв върху хартията.
Дръзко!
Любовта е измислила буквите,
книгите и песните!
Така си мисля.


ПОЕТИТЕ

Поетите бродират стиховете си
и ги изхвърлят в морето
така, както се казва:
„Направи добро и го изхвърли в морето”.
Щом ги открият, хората
се възхищават от хубостта им
така, както когато откриват рапаните,
изгубили се
в морето от хорско невежество,
в безкрайната дълбочина.


ГОРКО НА ТЕЗИ

Горко на тези, които не са изпели поне една песен,
а давеха вдъхновението си като мъченици.
Влачейки стъпките си, се криеха от света.
Приличаха на нощни цветя,
които цъфтяха само нощем,
за да не види никой хубостта им.
Горко на тези, които не са пели,
макар и тайно.
Не са написали нито един стих.
Гонели са радостта от сърцето си.
С няколко ноти само, с една рима
и вечерите им тогава
щяха да бъдат прекрасни.


КЪЩАТА НА ПОЕТА

На тази гостоприемна порта
звънях с трепет и възхищение,
но той вече не живее тук.
Душата на поета ме наблюдава отвисоко
как безпомощен, безшумно влизам.


МИНА ВРЕМЕТО

Мина много време, откакто не пиша стихове
и отегчен подтискам вдъхновението си,
заглушавам неговия зов.
Цветове и музика
в мен изсъхват като сухи листа,
преди да са се родили.
Безразличен съм.
Давя всяка мелодия преди да се роди,
като кристални капки вода, попаднали в яма.
Знам!
Каквото и да кажа,
както и да го кажа,
тълпата ще ме осмее.
Ще злословят предубедените.
От много време задушавам моите песни!
Знам.
Ще отговарям някой ден пред
Палама, пред Елитис, пред Омир.
И пред Бог Аполон.


ШУБЕРТ

Казват, че е живял в нищета.
Заключвали са произведенията му в чекмедже.
Пазели са ги като скъпоценни камъни
с неизмерима ценност.
Като цветя са творбите му,
написани романтично, с лебедово перо.
Творял е гладен и е заспивал гладен.
Умрял е прегьрнал вдъхновението си.