Иван Вирган

превод: Иван Давидков

През синкавия град посред тълпата
върви момиче с къдри от злато
и своето балонче в небесата
с една незрима нишка води то.

А туй балонче мъничко събира
света огромен: ето - бряст трепти,
минават хора, самолет пикира,
звънят трамваи… времето лети…

Огледай се, момиче светлокосо!
Не си ли слънце, що сред нас сияй,
и - вързана на паяжинка - носи
земята ни из синия безкрай?…