Вениамин (Федченков)
Митрополит Вениамин (мирско име Иван Афанасиевич Федченков; 2 (14).09. 1880 (по други данни - 12.09.), село Вяжли (Вяжля, Илинка), Кирсановска околия, Тамбовска губерния - 4.10.1961, Псково-Печорски манастир) е руски православен подвижник, мисионер, духовен писател. Роден в селско православно семейство. Завършва Тамбовската семинария и Санкт Петербургската Духовна академия. После е подстриган и ръкоположен за монах. През 1911-1917 г. е ректор на Таврическата, а по-късно на Тверската духовна семинария архимандрит. През 1925-1927 г. и 1929-1931 г. е преподавател в Православния Свято-Сергиевски Богословски институт в Париж. От 22.11.1933 г. е екзарх на Московската Патриаршия в Америка. Архиепископ (от 14.07. 1938 г. митрополит) Алеутски и Северноамерикански. След нападението на Германия срещу Съветския Съюз призовава руската емиграция да забрави разногласията си и да помага на СССР. На 30.06.1945 г. получава гражданство на СССР. През 1947 г. се връща в СССР, ръководи Рижката и Латвийската епархия. Служи в Ростов на Дон и Саратов. Последните си години живее в Псково-Печорския манастир, в пещерите на които е погребан след кончината му през 1961 г. Автор на обширно творчество - трудове по догматика, автобиографичните очерци «На рубеже двух эпох», дневник, станал известен под заглавие «Сорокоуст на Родине», книгите «О вере, неверии и сомнении», «А сердце говорит мне: верь!», както и жития на св. Йоан Кронщадски, св. Серафим Саровски, св. Дмитрий Ростовски, мемоари и мн. др. «Дневници» излизат през 2010 г.
Публикации:
Проза:
