СТАЛИН

Чарлс Пърси Сноу

превод: Литературен свят

откъси от очерка „Сталин” („Върволица от лица”. Лондон, 1967)

***
Има сериозни основания да се смята, че Сталин, за разлика от повечето от съмишлениците му, не е бил пристрастен към алкохола.

***
Едно от многото любопитни обстоятелства, имащи отношение към Сталин: той е бил много по-образован в литературен смисъл от всеки от съвременните му държавни деятели. В сравнение с него Лойд Джордж и Чърчил са учудващо лошо образовани. Както, впрочем, и Рузвелт. Чърчил на стари години за първи път в живота си отвори книгите на Джейн Остин и Тролъп. А Сталин - и в този план и всички съветски лидери след него до наши дни - изучава класическата литература още като ученик.

***
Доколкото може да се прецени, личните вкусове на Сталин били сериозни, а това че се е стремял към политически цели, не е влияело на личните му вкусове.

***
Театралните вкусове на Сталин били още по-солидни.

***
Самият той действително е четял ръкописите на повечето известни писатели преди публикуването им, отчасти по политически съображения, но, очевидно е, и поради личен интерес. Удивително, кога е намирал време? Но достоверните факти за това са неизброими.

***
Цената на нашата пълна литературна свобода на Запад е такава, че реално никой не вярва, че литературата има каквото и да е значение. Но руснаците от времената на Пушкин са убедени, че литературата непосредствено и неразривно свързана е с реалността, затова мястото и функцията на техните писатели в обществото поразително се различава от съдбата на западните им колеги.

***
Сталин, както вече казах, имал дълбоки познания по руската литература и руската литературна история; разбира се, и по грузинската също. Впрочем първото му произведение, колкото и да е странно, са стихове - публикувани на грузински.

***
Обичам Русия. Обичам я от дете, от времето, когато като момче бях очарован от руската литература. С какво ме завладя тя, не знам, но не можах да устоя пред тази сплав от реализъм на широките натури и скрита страст към спасение. Във всеки случай, каквато и да е причината, изучавах всичко, което можех за Русия, и още като дете си изясних простия факт, който като че се изплъзва от вниманието на моите познати: Русия не започва през 1917 г.

***
Глупаво е да се мисли, че западните общества са се издигнали на единствения и недосегаем връх на социалната организация.

***
В сравнение с бедността и мизерията на жилището, в което се родил бъдещият Сталин, домовете на Уелс или Лойд Джордж биха изглеждали предизвикателно -до неприличност-разкошни. Нито един голям политически лидер в цялата история не е произхождал от толкова дълбоки низини. Впрочем, такъв произход не е имал нито един от другите творци на Октомврийската революция. Бащата на Ленин бил инспектор на училищата, бащата на Троцки - рядък случай в средата на евреите-земевладелец. Почти всички останали са от образовани семейства. Само Сталин се родил в бездната на нищетата.

***
Когато бил момче, било очевидно, че е много умен.

***
Забранявало се на семинаристи да посещават или да се записват в библиотеките на Тифлис. Сталин, поради невъзможността си да преодолее изкушението, се записал в една. Не за да има достъп до марксистката литература (нея тайно и редовно я намирал на други места), а за да чете Гогол, Чехов, Текери, Виктор Юго. Той бил внимателен читател - и тогава, и по-късно.

***
Грузинският бил роден език за Сталин, а истинската му фамилия - Джугашвили. Но с присъщия му твърд и трезв маниер той отхвърлил такъв род романтизъм; по-късно напълно се слял с Великорусия, повече, отколкото когато и да е Лойд Джордж - с Англия.

***
Повече от половината време между 1902 и 1917 г. той прекарал в затвора или в Сибир.

***
Именно от Сибир, от енисейските брегове, той написал абсолютно неполитическо писмо, единственото от публикуваните досега. Писмото е адресирано до майката на момичето, което по-късно щяло да стане негова втора жена. В него той благодари на семейството за колетите, моли повече да не се охарчват за него, тъй като парите им са нужни на самите тях. Всичко, което му било необходимо, били пощенски картички, тъй като там, където е, природата е „скучна и бедна” и нищо не радва очите, навсякъде се простира безкрайната тундра.

***
Когато бил - в прекъсванията между затворите - на свобода, той покрай другото се заел с най-секретната от всички дейности. Партията създала специализирани военни секции, целта на които била да се обучават хората на партизанска война, да се осъществяват военни операции и да се доставят пари. Военните секции били отделени от политическите организации- нито един непосветен не знаел за съществуването им. Явно Сталин е отговарял за кадровата работа или за по-голямата й част, в Кавказ. Секретността била толкова голяма, че и досега за ролята му не всичко е известно.

***
Царската полиция не научила за Сталин може би най-важното: той бил върховен пазител на тайните. Наистина, веднъж - в направо фарсова ситуация - най-подозрителният от хората се оказал недостатъчно подозрителен. Няколко месеца до произшествието, в началото на 1912 г., Сталин бил включен от Ленин в Централния Комитет. В това издигане нямало нищо тайнствено, макар че по-късно Троцки пренебрежително изрекъл: „Скоро ще я видя тая глупост”. През януари 1913 г. Cталин, който изпълнил във Виена възложената му от Ленин мисия, се върнал в Петербург. Не минало и седмица и бил издаден на охранката (царската тайна полиция). В деня на ареста му Сталин бил, ни повече, ни по-малко, на болшевишко музикално представление. Концертът бил разрешен от полицията и Сталин попитал колегата си от ЦК, Малиновски безопасно ли ще е посещението. Малиновски потвърдил и Сталин- веднъж - се доверил. За съжаление Малиновски се оказал полицейски агент.

***
Сталин бил първокласен администратор, единственият, на когото можел да разчита Ленин. Изборът му се оправдал…

***
Сталин - това отбелязвали всички западни очевидци по време на войната с Хитлер -превъзходно и правилно се ориентирал във военните въпроси.

***
Без да губи време, той се заел (в някаква степен бил принуден, защото развоят на подобни процеси е неумолим и неизбежен, тук е и една от причините защо враговете му се оказали толкова слаби) към най-великата от всички промишлени революции. «Социализмът в една страна» трябвало да бъде постигнат с труд. Русия за десетилетия трябвало да направи същото, което на Англия били потребни 200 години. Това означавало усилие, непредприемано никога в нито една страна. Смъртоносен скок! - и все пак тук Сталин бил напълно прав. Дори сега, през 60-те години, наред с техниката, неотстъпваща и на най-напредничавата, са различими следите от първобитния мрак, от което трябвало да изтръгва страната. Сталиновият реализъм бил жесток и лишен от илюзии.

***
След първите две години на индустриализация, отговаряйки на молбите да позадържи темповете, които страната няма сили да понася повече, Сталин заявил:
«Да се задържат темповете значи да се изостане. А изоставащите ги бият. Но ние не искаме да бъдем бити. Не, не искаме! (Стара Русия)… непрекъснато са я били за изостаналостта й. Били са я монголските ханове. Били са я турските бекове. Били са я шведските феодали. Били са я полско-литовските папи. Били са я англо-френските капиталисти. Били са я японските барони. Били са я всички - за нейната изостаналост. За военната й изостаналост, за културната й изостаналост, за държавната й изостаналост, за селскостопанската й изостаналост. Били са я, защото е било доходно и е минавало безнаказано. Спомнете си думите на дореволюционния поет: „Ти си и убога, ти си и изобилна, ти си и могъща, ти си и безсилна, матушка Рус”… Ние сме изостанали от водещите страни с 50-100 години. Ние трябва да вземем това разстояние за десет години. Или ще го направим, или ще ни смажат».

***
Трудно е да не се признае: някаква форма на колективизацията действително била продиктувана от развоя на събитията. Старото руско селско стопанство, по западните мерки, пребивавало в средновековието. Така че да реализира в него със съвършено майсторство и човечност колективизацията би било сложно.

***
Тридесет години преди това той е ръководел тайните революционни организации, най-секретните от секретните, и знаел: единственият противовес на тайните организации е тайната полиция.