ИГОР МАЗНИН

Леонид Сергеев

превод: Татяна Любенова

Има хора с много рядка дарба, които даже в мрачни дни, зад облаците виждат слънцето, с други думи - не сгъстяват неприятностите и в трудно положение не изпадат в униние. Но главното е, че те зареждат с оптимизъм обкръжаващите ги, внушават им надежда за нещо по-добро. Такива хора и в творчеството слагат акцент върху положителното в света, което, както е известно, е много по-трудно, отколкото това да подчертаваш отрицателното.

С такава дарба се отличава поетът Игор Мазнин.

Сред литераторите от младото поколение има не малко последователи на “формалистичния метод”; на фона на техните възмутителни и високопарни думи, особено се отличават стиховете на Мазнин, истински детски поет, който идва в литературата не за да се самоутвърждава, а по призвание, заради изключителната си любов към децата, природата и животните.

Именно затова неговите стихове носят добро (възторгът пред красотата на природата, радостта от откритието, веселата закачливост). И не случайно в много от неговите стихове присъства слънцето - и как може без него жизнелюбецът, поетът със светъл поглед към живота!

Във времето на разбойническа демокрация, детската литература се изпълни със всякакви динозаври, чудовища, вредни съвети, които дават на детето лъжливи ориентири и му носят разрушителна енергия.

Сега не са малко литераторите , които се приспособяват към новите обстоятелства. Едни се хвърлиха към детективите. Други, уподобявайки се на естрадници-масовици, измислят всякакъв род “развлечения”. Трети правят адаптации, “изсмукани” - безсрамно осакатяват класиката.

Мазнин остава верен на себе си, остава продължител на традицията на великата руска поезия за деца, хуманна и високо нравствена. Мазнин изобщо можем да наречем пазител на класическото наследство. Във висша степен литературен човек, той събира необикновена колекция от детска литература. По едно и също време даже издава списанията “Ванька-встанька”, “Славяни”, където печата забравени и малко известни стихове на наши знаменити предшественици.

В последната му книга “Удивителният слон”, която Мазнин издава за своя сметка, е събрано почти всичко, което поетът е написал за деца. Препрочитайки стиховете, не е трудно да забележиш, че Мазнин е не просто литератор, овладял занаята, той е поет, създал свой свят.

Неговите стихове са разпознаваеми, а зад строфите се вижда един добър, искрен автор. Разбираемо е, че не всичко е равностойно в сборника, но за творческия човек трябва да съдим по неговите най-хубави работи.

Уверен съм, че стихотворенията “Погледни какъв прекрасен ден”, “Колко съм щастлив”, “Скита се дъждът по уличката”, “Димен ден” трябва да бъдат представени във всички детски енциклопедии.