ЗА ЗИМАТА ПОСЯХ СИ СЕМЕНА
превод: Спаска Гацева
***
Нощ. Август е. Изплувала едва,
звезди луната сее, стихват птици.
Зад островите гмурка се Двина.
Пророк Илия в звънка колесница
небето прекосява, виж, следи
по пътя от изгубените спици…
Огньовете отсреща - от брега -
искрите на реката си даряват.
За всичко права само е нощта…
Кажи не сме ли само сън потаен
и музика, два лъча, може би.
Как тая сънена трева ухае!
Узнах за всичко в твоите очи.
—————————–
КАМБАНАТА
Всяка есен съм тук,
този дивен край да споходя,
тук премина ни детството
като голяма игра.
Тук бащите ни млади
с баяни в дъжда се разхождаха,
днес от къщите няма
даже малка следа.
Гледам дълго наоколо -
само безмълвие нямо,
само чувам сърцето си -
глухо в гърдите тупти.
От далечното минало
изведнъж се събужда камбаната,
през мъглата на времето
чувам я - ето, звъни.
По високия хълм,
във елховата Рада на Димовка,
тя се кипреше
в довоенните житни поля.
И се радваше всеки -
край нея случайно преминал -
и звучеше благата вест
във горите и над Двина.
Всичко вече трева е -
безпътна и гъста -
тя обсеби и пътя
в празничен ден - за поклон.
Само ветрища груби
издуват забрадките пъстри
на брезите, случайно отбили се
на отсрещния склон.
За кого е сега синевата,
далнината камбанна?
Само зимни виелици
плачат в околната пръст.
От дедите дошли,
тези пътища полски останаха,
само близкият остров остана -
разколнишки кръст.
Оцветяват небето
в цвят тюркоазен
само жерави -
кой да им махне от мъртви села?
Дали в отговор,
дали с някакво тайно послание,
чух, камбаната звънна,
камбаната зазвъня.
—————————–
***
Простирам рано влажното пране
край ивата със заскрежени клони.
Тук моят дом - уютно подреден -
осъмва, скрит под преспите - балкони.
С едни и същи грижи всеки път -
от печката до легълцето детско.
Животът си върви в безкраен кръг -
по моя вкус и този, на сърцето.
Край мене греят родните очи,
тук стихове се пишат, акварели.
Тук стъпката ми вечно ще личи -
земята във прегръдка я е взела.
***
Ночь августа. Вот-вот всплывет луна,
Пробрызнут звезды, приумолкнут птицы…
За островами катится Двина.
Илья-пророк на звонкой колеснице
Проехал по небу, и ясно виден след
Ее колес… да растерялись спицы…
Горят костры на ближних островах,
И отсветами озеро искрится,
А мы вдвоем, и только ночь права…
Ответь, ужель нам это всё не снится:
И музыка, и робкий полусвет…
Как запах расточает сон-трава!
Не отвечай… В твоих глазах - ответ.
—————————–
КОЛОКОЛЕНКА
По осенней поре
навещаю места эти дивные.
Отзвучало здесь детство,
как заигрыш жизни, судьбы.
Здесь родители наши
гуляли с тальянкой да с ливенкой,
А теперь и жилой
ни одной не осталось избы.
Вот стою и смотрю,
и ничто не нарушит безмолвие,
Только сердце стучит,
да глухое волненье в груди,
А из прошлого вдруг
колоколенка выплывет звонкая -
И сквозь дымку времен
развиднеется там, впереди…
На высоком угоре,
у рады сосновой - на Дымкове
Красовалась она
среди житных полей до войны,
Испокон на нее
любовались идущие мимо,
И звучал благовест
над лесами, над руслом Двины…
Всё быльем поросло,
всюду травы здесь непроходимые.
Где тропинка, которой
по праздникам шли на поклон?
Лишь крутые ветра
раздувают платки пестрядинные
Прихожанок - берез,
что, смиренные, встали на склон.
Для кого же теперь
эта синь, эта даль колокольная?
Лишь метель-плачея
здесь зимой запевает окрест.
Нам остались от дедов поля
и дороги окольные
Да на острове ближнем -
молельный раскольничий крест.
Пролетят журавли,
оживет с ними высь бирюзовая.
Кто помашет им вслед
на пустынных дорогах села?
Голосам журавлей,
сердца вечному, тайному зову ли -
Как собратья, в ответ
вдруг откликнутся колокола.
—————————–
***
Развешиваю влажное белье
У ивы, под окном заиндевелым.
Мой дом - мое уютное жилье -
До окон утонул в сугробах белых.
Здесь утро начинается с забот:
От русской печки - до кроватки детской.
Пусть нескончаем дел круговорот,
Мне эта жизнь по вкусу и по сердцу.
Здесь глаз родных неугасимый свет,
Здесь пишутся стихи и акварели.
Я на земле оставила свой след,
И этот след не заметут метели.
сп. „Молодая гвардия” брой 7-8, 2012
