ГАТАНКИ

Панчо Панчев

Има цял харем жени като султан,
но на тясно в кокошарника е сврян.
Затова пък главна служба е поел:
да ни буди качулатият
                                   П . . . . !

—————————–

Патките са нейни братовчедки,
ала нямат дарбите й редки.
Тя като змия например съска,
а е най-обикновена
                               Г. . . . !

—————————–

Че инат е - всеки ще ви каже,
но послушно мъкне ни багажа.
На човека то приятел стар е -
дългоухото
                  М . . . . . !

—————————–

От цветята пъстри аз бера нектар -
на един за сладост, а на друг за цяр.
Ако ти потрябва, ти при мен ела!
Блокът ми е кошер, името
                                        П . . . . !

—————————–

Тази малка черна буболечка
цял ден мъкне я зрънце, я клечка.
И когато дойде люта зима,
в склада толкова продукти има,
че могла би да отвори лавка.
Кой отгатна, че това е
                                 М . . . . . ?

—————————–

На щуреца той е първи братовчед.
Но не свири на цигулка, ами е атлет.
Между буболечките на скок е първенец –
дългокракият, познат на всички
                                                 С . . . . . . . !

—————————–

Напомням игленица със игли.
Не ме прегръща никой със копнеж.
А инак съм добро зверче. Нали
отгатна лесно, че съм
                                 Т . . . . . . !

—————————–

Напомням игленица със игли.
Не ме прегръща никой със копнеж.
А инак съм добро зверче. Нали
отгатна лесно, че съм
                                 Т . . . . . . !

—————————–

Отгоре чиния, отдолу чиния,
в средата животно добричко се крие.
На слънце пече се, в морето се гмурка
във броня облечената
                                 К . . . . . . . . . !

—————————–

Живея във горите и във басните
и уж не съм животно от опасните,
но не очаквайте от мене прошка
за патица, петел или кокошка!
Не знам защо наричат ме кумица,
а аз съм просто хитрата
                                    Л . . . . . !

—————————–

Защо ли никой не ми казва „скъпи”?
Защо ли никой не ме чувства мил!
Защо в реката никой не се къпе,
а всеки вика „Бягай!
                              К . . . . . . . !”

—————————–

Всички щурчета,
щом тръгнат далече на път,
носят със себе си
малки вълшебни цигулки.
Светят им вечер,
когато по тъмно вървят,
с малки фенерчета
техните дружки -
                          С . . . . . . . !