„СЪТВОРЕНИЕТО НА ЧОВЕКА”, ИЛИ ПОЗНАТИЯТ НЕПОЗНАТ МИХАИЛ РЕНДЖОВ

Роман Кисьов

Името на Михаил Ренджов не е непознато у нас, дори напротив… След като през 2006 г. представих на българските читатели негови избрани стихотворения и псалми в книгата „Седмата песен” (Изд. ателие „АБ”, София), мощната, духовна поезия на Ренджов бързо достигна до много души, жадни за истинска, висока поезия. Стиховете му започнаха да „циркулират” в българското интернет-пространство, да се цитират във форуми и блогове, често звучаха в ефира на Българското национално радио, публикуваха се с охота от най-авторитетните български литературни издания, вкл. в списанието „Литературни Балкани”, наши музиканти написаха песни, вдъхновени от поезията на Ренджов, като Арт-формация „Орфика”, които включиха в албума си „Исоти” (2008) три свои песни по негови псалми… А благодарение на Румен Леонидов през 2009 г. у нас видяха „бял свят” и великолепните, приказни разкази на Ренджов („Седянка за светии”, благи разкази от Македония, Изд. къща „Факел”, София).

Така в последните няколко години Михаил Ренджов напълно заслужено стана най-обичаният македонски писател в България. Както е обичан и в Македония. А в Македония Михаил Ренджов е тачен като народен поет… (За първи път чух това определение за него от македонската поетеса Гордана М. Бошнакоска, в нейно изказване пред българска публика в Русе.) Но това „звание” поетът не го е получил официално от държавна институция, а неофициално - от любовта и признанието на хората. А няма по-голямо приз-нание за един поет от това (и то, приживе)! С такова признание биват удостоявани малцина - белязаните от Бога… Какъвто, безспорно, е Михаил Ренджов. А определението „народен” напълно подхожда не само на творчеството, но и на човека Михаил Ренджов - човек с голямо сърце и широка душа, благороден и благ, небесно-витален, а същевременно земен, съзерцателно-вглъбен, а в същото време контактен и отворен… На него са му чужди суетата и преднамерената амбиция, той стои встрани от писателските боричкания и ловките „игри” в домогване до „авторитетен обществен статус”… Преди години, в началото на нашето приятелство, в един телефонен разговор Ренджов ми каза: „Аз не съм от глутницата!” И в това аз лично успях да се убедя през годините.

Както е при повечето големи поети, така и при Ренджов съществува припокриване между личността на поета и неговата поезия… А за поезията му е характерна хармонизацията на противоположностите, а също така и две основни начала: образът и звукът, или с други думи казано - картинното и песенното начало, които при Ренджов са хармонично цяло, като понякога надделява ту едното, ту другото…

 За поезията му е характерна и една друга двойственост - от една страна тя е традиционна, дълбоко вкоренена във фолклора и миналото, а от друга страна е изключително модерна и оригинална, както по форма, така и по съдържание, обърната към бъдещето… И тук трябва да откроим още една двойственост, особено характерна за по-късното творчество на Ренджов: от една страна - апокалиптичните видения и мрачни предчувствия за гибелта на човека и края на времената (ярко изразени най-вече в поемите „Апокалипсис” и „Предсказание”), а от друга страна - възторга от откриването на Бога и света на Светлината, от Новото начало и раждането на Нов човек, вечен човек (както е, например, в програмното му стихотворение „Сътворението на човека”)… Или, както вече писах в предговора си към „Седмата песен”, най-важното в поезията на Ренджов е именно трансформацията, новото духовно състояние, новото Битие - Пресътворяването чрез Мистерията на Смъртта и Възкресението. Затова и поезията на Михаил Ренджов е толкова, бих казал, архетипна, орфическа по своята природа… Колко ясно го е написал поетът: „Крия във себе си: един пра-свят, / Нося във себе си: един пра-стих, / Диша във мене: един пра-поет.” А също и: „Аз не пиша книга / Аз не създавам писмо - / Аз се ПРЕСЪЗДАВАМ във писмо.”

Михаил Ренджов благоговее пред Словото! Именно Словото е тази Творческа Сила, която сътворява и пре-сътворява, която примирява крайностите, споява и въвежда в хармония противоположностите… „Във него е началото и краят, / Старото и новото, / Пъкълът и раят: Словото.” - пише Ренджов. Ето, отново тази двойственост! За поета Словото е божественото „сечиво” - „от утробата до дъха”… от зачеването до раждането, от тайната на не-битието до тайната на Новото Битие… Така чрез силата на Словото поетът се пресъздава в слово и самият той сътворява нов свят, в който централна фигура е Новият човек - колкото уникален, толкова и универсален. Алюзиите с библейски текстове в поезията на Ренджов са видни и с просто око. Но поетът не илюстрира, а напротив - със свеж и неочакван поглед диалогизира с читателя и утвърждава мъдростта на Духа. Както е в прекрасното стихотворение „Проповедникът”: „Няма нищо ново / под слънцето” / Говореше Проповедникът. // „Аз съм нов - / Му отговорих: / Нов е облакът който гледам, / Нов е дъждът който ме полива, / Нов е вятърът който ме вее, / Нова е болката която нося, / Нова е смъртта която ме очаква / Мене живия, / Според всички: / Неповторим.”

Наистина, поетът Михаил Ренджов е неповторим… Уникален, автентичен…

В настоящото издание „Сътворението на човека” са включени стихотворения от почти всички поетически книги на Михаил Ренджов (без поемите, псалмите и сонетите) - от първата „Изгнаник на огъня” (1965) до последната „Галичица” (2007), като нито едно стихотворение в тази книга не се дублира с тези в „Седмата песен” - първото му „избрано” у нас…

 Докато „Седмата песен” е есенциална и концептуална книга, акцентираща на духовния характер и сакралното в поезията на Ренджов, елемента на Божественото, където своеобразна кулминация са неговите псалми; то „Сътворението на човека” е по-многообразна книга, акцентираща на екзистенциалната страна в поезията му, или човешкият елемент, където са обрисувани лутанията, митарствата на човешката душа през бездни и светли небеса, нейните метаморфози - пропадания и възнесения, смърти и възкресения - „от утробата до дъха”, от тайната на не-битието до тайната на Новото Битие…

Тези, които вече са се запознали с поета Михаил Ренджов чрез „Седмата песен”, в „Сътворението на човека” ще се срещнат с един колкото познат, толкова и непознат Михаил Ренджов.

Юни 2010 г.                                                                          

—————————–

* Текстът е предговор към книгата с избрани стихотворения от Михаил Ренджов “Сътворението на човека” (издателство „Балкани”, София, 2010; подбор и превод Роман Кисьов).