Евгений Курдаков

Евгений Василиевич Курдаков, руски поет, живописец, скулптор-флорист, е роден на 27.03.1940 г. в град Оренбург в семейство на военни медици. Детството му минава в град Бузулук. Живял и работил в Уст-Каменогорск (където се формира като поет) и Алма Ата (Казахстан), Москва, Велики Новгород и други градове. В тях работи като фрезист, реставратор в етнографски музей, редактор в отдела за критика в сп. „Простор”, литературен консултант в Съюза на писателите, ръководител на няколко литературни студия. Активно превежда от казахски. В средата на 1990-те г. завършва Висшите литературни курсове при Литературния институт „А.М. Горки” по специалността критика и литературознание. Член на Съюза на писателите на Русия. Автор на около 20 книги със стихове и проза, издадени в страната и зад граница, включително популярното изследване „Гора и работилница”, както и превода на прочутата “Велесова книга”. Съавтор и участник в много колективни сборници и алманаси (стихове, проза, литературознание), автор на повече от 200 публикации практически във всички литературно-художествени списания в страната. Преводач от тюркски. Изследовател на творчеството на Пушкин, Тютчев, Бунин, Есенин, Низами, казахския класик Абай Кунанбаев. Лауреат на литературните награди на сп. „Огоньок” (1987), „Наш съвременник” (1988, 1994), „Млада гвардия” (1997), Пушкиновата награда „Капитанската дъщеря” за проза (1998), Пушкиновата юбилейна награда за конкурса „Поэтический Олимп” (1999). Действителен член-кореспондент на Петровската Академия на науките и изкуствата. Талантлив флорист. Книги: „Сад мой живой” (1982), „Мой берег вечный” (1984), „Лес и мастерская” (1986), „Из первых рук” (1990), „Словно белый рассвет” (1991), „Золотое перо иволги” (1992), „Поэтический Олимп” (1999), „ Стихотворения” (2000), „Холмы Чечек” (2001), „Дождь золотой” (2002). Приживе не успява да издаде подготвената за печат книга „Исход в бессмертие” с преводи на повече от 50 етруски текстове. Блестящ майстор на стиха, смятан от такъв авторитет като Вадим Кожинов, за един от най-значимите руски поети от края на ХХ век. През последните години от живота си живее във Велики Новгород. Умира през 2002 г.


Публикации:


Публицистика:

ПОЕЗИЯТА НА СЕРГЕЙ ЕСЕНИН/ превод: Татяна Любенова/ брой 45 ноември 2012