БОКСИРАНЕ В СЯНКА

Ендре Рожа

превод: Кръстьо Станишев

БОКСИРАНЕ В СЯНКА

На този мач въображаем,
ожесточаващо стремглав,
крошето дясно изтрещява
и сгромолясва се ляв прав.

Картина най-обикновена,
която винаги гнети -
петната сини край очите
над сините подутини.

На границите на страната
между въжетата звъни
проклятие и посред ринга
стоварват се развалини.

О, този ранг е дреболия,
и този стълб, позорен пак,
за празния безделник, който
ще победи измислен враг!

Но кой и във чие ли име
на шут се прави - аз не знам -
променя се в нагласа хитра,
преструва се, ту тук, ту там!

Той може да нокаутира,
щом пожелае с удар як.
Но и преди шумът да стихне,
изправяме се ние пак!

Облекли сме фанелка с име
на своя свят до кръв любим
и значи струва си да водим
борба, докато победим!


ПЕТЬОФИ’73

Ако можеш: плачи! Не мълчи!
Само своята скръб изплачи!

Насели, освети радостта,
друга работа нямаш в света!

И с когото да си - сам бъди!
Сам огромна войска пак си ти.

О, така само ще победиш!
А изгубиш ли, сам ще платиш.

Нийде ничии, щом сме събрани -
по сме сироти, по-изтерзани!

Власт единна и силна!… Словата
помагачи ще стъпча в тревата.

Пазя аз, по маджарски заклинам
любовта си към свойта родина.

Мойта класа, народът - сами са,
ако нямахме чувства и мисъл!

Ти - народ и родина - бъди
свят, човечество! Всичко си ти -

всичко свое на другите дал,
доброволец на своя провал,

господар на смъртта сред беди -
само нейното псе не бъди!

Така всички ще те разберат.
Инак тези слова ще умрат…