ИЗ „ПО НЕПИСАН ЗАКОН” (1958)

Орлин Орлинов

ФРАГМЕНТ

          Из тетрадката на П. Д.

Мълчаливите борове
ме карат да говоря,
бърборещите ручеи
ме карат да мълча…


РОМАНС

Когато свирят зимните фъртуни
среднощния си заснежен романс,
те идват вместо мен да те целунат…
Елхите заиграват весел танц,
снегът блести щастлив от твойте стъпки,
по клоните минават тихи тръпки,
шишарките и зъзнещите гранки
звънят за теб романс като камбанки…


***

Лежа и слушам как потока пее
и знам -
към извора си той не ще се върне,
тъй както миналото нивга се не връща,
тъй както ти при мен не ще се върнеш никога.


***

Една книга обичам по-силно
                       от всяка написана книга,
една книга обичам със двойна любов.
Една книга обичам,
                             защото и друг
                             тази книга обича…


ПОКОЙ НАД КОПРИВЩИЦА

Покой настана над света…
Нощта се спусна над Копривщица,
дълбока, нежна и замислена
като на Димчо песента.

И вечното небе мълчи,
звездите светят замечтано
като тъжовните очи
на подпоручик Дебелянов…


ЗЕМЯТА МЪЛЧИ

Снежна, затрупана, земята мълчи.
Ще речеш, че земята е мъртва.
Но под снежната смърт,
още сляпо, не разкрило зелени очи,
едно житно зрънце упорито разкъртва
земната твърд.

Студ. И вятър. И сняг.
Страшен обръч земята обгражда.
А тя пак -
мълчи.
И ражда.