Светла Караянева

              Любовта, която движи слънцето и
              другите звезди
                           Данте, „Божествена комедия”

Няма бяла рокля и воали -
семпла рокличка сама уши.
Бялото море ще ги погали,
болката когато заглуши.

Баба и така си е красива.
Дядо ми до нея е напет
и щастливо гледа в обектива
с черния костюм, назаем взет.

Три войни зловещо се надвесват,
родното гнездо е светъл блян.
И Българиите вече две са,
синорът - дълбоко изоран.

Но на снимката изглежда цяла
тяхната единствена любов
и като в чудесно огледало
е красив животът им суров.

В по-добрия свят преди години
божата ръка ги приюти.
И когато мълния премине,
ще ги снима, като и преди.