Ернст Сафонов

Ернст Иванович Сафонов (11.04.1938-26.10.1994), руски писател, журналист и общественик, е роден в село Сараи, Рязанска област. Автор на сборниците с разкази „Мъже” (1962), „Пътешествие до рибарите” (1967), повестите „Чувствителни натури” (1967) и „Под високо небе”,  сборника с повести и разкази „Селска история” (1971), романите „Личен живот” (1973) и „Измъчени хора”. „Избрано. Повести и разкази” на писателя се появява през 1991 г. Отначало работи в районни вестници, секретaр е на Рязанската писателска организация. Завършва Литературния институт, после преподава в него. Главен редактор на седмичния вестник „Литературная Россия” в периода 1989-1994 г. Ернст Сафонов превръща вестника в едно от водещите издания на патриотичното движение. Именно в. „Литературная Россия”, ръководен от Сафонов, пръв заявява за необходимостта от възстановяването на Храма „Христос Спасител” в Москва и е един от учредителите на Фонда по възстановяването му. В продължение на три години почти във всеки брой седмичникът защитава сръбския народ. Вестникът е един от малкото, които по горещи следи публикува честни свидетелства на очевидци за масови убийства на руснаци през октомври 1993 г. по заповед на Борис Елцин. По настояване на Сафонов в този вестник за пръв път излизат статии за убийствата на царското семейство и Григорий Распутин, поименно са назовани истинските организатори и изпълнителите на тези ритуални убийства. Също така за пръв път в „Литературная Россия” са публикувани материали за престъпната дейност на масонските ложи. Сафонов умира при не напълно изяснени обстоятелства. Цяла нощ писателят лежи до входа на вилата си, без да му е оказана първа помощ. А на сутринта, когато го намират, е вече късно. С решение на Съюза на писателите на Русия е учредена награда на негово име за подвижнически принос в издателската дейност.


Публикации:


За Ернст Сафонов:

СКЪПИ ЕРНСТ/ автор: Глеб Кузмин / брой 45 ноември 2012