Никола Куртев

САЛЮТ ЗА СМЕЛИЯ ЗАЕК

Катин Иван имаше доста голям успех по време на миналогодишния лов. Зайците и лисиците на ръка му идваха по два и три всеки ловджийски ден. След като се сдобиеше с дивеч, поглеждаше къде тихичко да седне, да почака другарите си, докато те обикалят полето и лозята, но винаги имаше готовност да стреля, ако се появи нещо.
Така веднъж, седнал на едно дебело гнило дърво в края на горичката, той чакаше колегите си, които наближаваха. Ту отляво, ту отдясно се чуваха гърмежи. Изведнъж се показаха и първите ловци. И какво да видят? Ловецът си седи, пушката му е между коленете, дясната му ръка е над челото – прикрива слънцето да не му свети в очите. А до него един заек, застанал на задните си лапи, наострил дългите си уши, гледа като Иван – ту наляво, ту надясно.
В един момент Иван усети, че до него някой диша. И с приложена ръка към челото, сякаш козирувайки, се обърна надясно. Заекът също разбра, че не е сам, набързо прецени ситуацията, изтропа, което вероятно значеше, че приема поздрава на Иван Катин, и избяга там, откъдето бе дошъл.
Прозвуча гърмеж – салют за смелия заек.

НАГРАДА ЗА ХУМАННОСТТА

Ловът завърши. Един през друг ловците се хвалеха какво са чули, видели, придобили. Денят беше по всички признаци сполучлив. Грамадата от дивеч бе доста впечатляваща: освен зайци, яребици и лисици, фазанът заемаше почетно място.
Много горещо разправяше бай Тодор как обърнал лисика, който се промъкнал пълзешком по дълбоката бразда в угарта.
- Корав е, кучешката му вяра, не можах от един път да го сваля. Ама ето, ерген! Каква брошка има отзад за шапка!
Смехът на ловците е винаги с тях. Всеки добавяше нещо смешно към темата, докато не взе думата Иван Парфеня:
- Днес за втори път нищо не нося на бабата…
Изведнъж избухна още по-голям смях.
- Трайте, почакайте за малко, слушайте! – продължи дъртият Парфен. – Вървя и гледам как един от едрите догани – той разпери колкото можа ръцете си, – напада нещо. Доганът ту се дигне, ту като камък падне. По едно време замаха начесто с крилата си и се вдигна от земята. Какво мислите… заекът стигна в горичката близо до мен. Доганът го преследваше над редките храсти с младите фиданки. Спрях се да видя какво ще стане. Кривото бягане на заека, силните удари по тялото и главата с дългите лапи по хищника, лежейки по гръб, не му даваха възможност да се спаси от преследващата го силна птица. И той реши за последно да иска спасение от мен.
Бай Иван направи дълга пауза и дълбоко въздъхна.
- И аз го спасих! Доганът отлетя без плячка.
Поощрен от другарите за хуманността си, с голямо самочувствие, пиян от радост, влизайки в двора си, той носеше високо над главата си красив фазан и много приличаше на сватбар, който идваше със сладка ракия в понеделник от моминско. И вместо люти български чушки, нанизани на кокошката, висяха алените мингиши на фазана.