ОГНИЩЕ
ОГНИЩЕ
Да седя до огнище,
да мирише на мокри дърва.
Като стар грамофон
те сред пламъците да пеят и плачат.
И да гледам в театър на сенките
уморената своя глава
как танцува с отблясъците и здрачът.
Да шуми над стрехата
като зимен дъжд стария дрян,
а чимширът до стълбата
да будува безсмъртен.
Под черницата като трон
да стои камъкът спрян,
неизвестно отде
във далечни години откъртен.
И откъртени от невидим копач
се търкулнаха моите дни.
Как да стопля със огън
главата си уморена.
Виждам сенки любими
на екрана на бели стени,
а в душата ми
като в старо огнище
плаче пепел студена.
ПРИСЪСТВИЕ
Как мога да повярвам, че те няма.
Не искам и не мога да повярвам.
И стаята е тука, и леглото,
и печката, и старият часовник.
Това е, мамо, твоята планета.
В кутията са куките, с които
пуловери и шалчета си плела
за зимата на четири сираци.
Саксиите са също тука, само
пръстта им не подхранва луковици,
че само ти умееше навреме
холандските лалета да събуждаш…
Нали ще дойдеш да ни кажеш всичко -
за плетките, за гозбите, цветята,
за делниците, празниците - всичко,
което ни е нужно, за да бъдем
на своите места. Кой друг разбира
сега хармонията на нещата.
Кой друг умее слънцето да буди
и до среднощ да чака за вечеря.
Ти казваше, че чакаш да се върна,
за да не ям самичък. Не е сладко.
И ето, аз се върнах. Много късно.
Децата винаги се връщат късно.
А майките от чакане разбират.
Това децата късно проумяват…
ДОМ
Домът отново е сграден,
с веранда от стъкла
и във стъклата отразен
дрян, редом до ела.
Петте познати стъпала
от дялан андезит,
метална мрежа - перила
над каменния зид.
И два чимшира - предобри
приятели за мен,
и птичи песни във зори
и ден благословен.
Отново те пресъградих,
обичан роден дом,
със думи в крехкия си стих,
със почит мълчешком.
БУЛЕВАРД
Кой ли ден не отвори в мен рана,
кой ли глас хладен полъх не вее?
Само ти, булевард, ми остана
с твойте кестени - полилеи.
Като птичка ме приютяваш
във гнездата на всички сезони
и душата ми озвучаваш
с незаглъхнали акордеони.
И когато луна позлатява
дървесата със взора на бога
в мен вечерният час възкресява
гласове, без които не мога.
И по пладне и в привечер ранна
топъл полъх от тебе ми вее.
Само ти, булевард, ми остана
с твойте кестени - полилеи.
ПЪЛНОЛУНИЕ
Спи земята в лунна мрежа,
в лунна люлка спи
и насън я гали нежен
мирис на липи.
Във сиянието бяло
вижда отразен
като в лунно огледало
миналия ден.
И сънува, и копнее
утре на света
светъл ден да оживее -
ден на обичта.
ЕСЕННИ ДЪРВЕТА
И болка, но и красота
видях в две есенни дървета
като живота и смъртта
в света на нашата планета.
Минават хората под тях
и в миговете кратки има
и безразличие, и смях,
но и предчувствие за зима.
А аз на шестия етаж,
над царствените днес корони,
седя като ненужен паж,
заточен в клетка от балкони.
Ще мине вятър във нощта
и красотата ще орони,
и ще ме срещне сутринта
със голи като кости клони.
Предчувствам, страдам и тъжа
за багрите, за красотата.
Безсилен съм да задържа
развитието на нещата.
СЛЕДА
Светът е книга - знак до знак.
Чета и недочитам.
Ту летен лъч, ту зимен мрак
редят неравен ритъм.
Край път ме спира ствол голям
със срез - инициали.
Преди години точно там
са влюбени стояли.
И всеки нещо пожелал
в любовната си тайна
и буква с ножче издълбал,
и буквата е трайна.
Къде са двамата сега
единствен Господ знае.
На обич, нежност и тъга
следата им ухае.
***
Далечен град с баири бели
от старост и от красота
у мене трайно се засели
далечен град с баири бели
и Тя.
Любими улички се сплитат
в мотивите на стар гоблен.
С въздишка нещо мило питат.
Любими улички се сплитат
у мен.
ПОЛЪХНА ЕСЕНТА С КРИЛО
Полъхна есента с крило
и пръсна пепел във душите
от мъртвите главни на дните.
Полъхна есента с крило.
Това е само първи знак,
че утре още хлад ни чака.
Един улук откъснат трака.
Това е само първи знак.
ТАЗИ ВЕЧЕР
Тази вечер дъщеря ми
хлопна късно на вратата.
Устните й озвездени
светеха във тъмнината.
Птичка пееше в гласа й,
рози в бузите цъфтяха.
Слънцето на гости влезе
под мъничката ни стряха.
РАНО
Още рано е да вее
птичи панделки небето,
рано е да се гордее
с мравешки керван полето,
рано е лози да плачат,
рано е и за кълвачът…
Падна в утрината ранна
божия сълзица хладна
и градината усети
първа радост - бяло цвете.
МАРТ
Отляво е небето
ласка,
отдясно - облачно,
вали.
Прилича на антична маска
върху челото на театъра.
Когато облакът избяга,
набързо сдругарен със вятъра,
отляво вече се смрачи,
отдясно -
весели очи.
ЧУДНО
Чудно, как ли е опазена
сред панелните стени
тази ивица атлазена
от треви и светлини.
Жълти, розови и бели те
с крехката си красота
протестират пред панелите,
застрашаващи света.
КОСАЧ
Не зная де, в кои ливади
косих от изгрев до звезди,
но помня, че тревите млади
преспаха в моите гърди.
Косих на залеза косите,
натрупах дъхави купни,
косих да има за сърните,
кога ги стигнат вълчи дни.
