Иван Басик

превод: Литературен свят

Отечествената война 1812 г. станала продължение на коалиционните войни, разтърсвали европейските страни в продължение на повече от 20 години.
Свързаната с Тилзитския мирен договор (1807 г.), Русия била принудена да признае новото преразпределяне на Европа, наложено от френския император Наполеон I Бонапарт. Нежелаещо да бъде под влиянието на външната политика на Франция, руското правителство в 1810 г. взело курс към съживяване на икономическите отношения с основния си противник - Англия. Възникналите противоречия по «полския въпрос» и настаняването на френски войски в съседна Прусия дотолкова охладили руско-френските отношения, че през есента на 1811 г. руският посланик в Париж княз Куракин докладвал в Петербург за признаците на наближаваща неизбежна война.

През лятото на следващата година близо до западните граници на Русия Наполеон съсредоточил първият ешелон на своята Велика армия (444 000 души), използвайки като удобен стратегически плацдарм за нападение териториите на Варшавското херцогство и Прусия. Освен французи (до 50 процента) в армията на нашествениците влизали представители на различни националности от Френската империя, както и от страните - сателити. Основния удар на Великата армия трябвало да поемат 1 и 2 Западни руски армии, числено много отстъпващи на противника. Същевременно били взети мерки за предупреждение от възможно военно нахлуване в Русия от страна на Австрия, Турция и Швеция.

Понастоящем на Запад се правят опити да се докаже съществуването на планове, според които руското военно командване е възнамерявало да атакува френските войски на територията на Варшавското херцогство. Такова развитие на събитията очаквал и самият Бонапарт с цел разгром на основните руски сили и подписването на поредния унизителен мир за Русия. Но от военна гледна точка нанасянето на изпреварващ удар по наполеоновата армия, значително превъзхождаща нашите войски, би било равносилно на унищожение на руските армии.

Сутринта на 24 юни 1812 г. челни френски части завзели градa-крепост Ковно с последващо нахлуване на Великата армия в пределите на Руската империя. Военните действия се разгърнали едновременно в три стратегически направления. Наполеон смятал с разгрома на граничните руски армии да завземе столицата на Руската империя Москва и богатите райони на Северозападна Украйна. Целта си изразил със следните думи: «Ако взема Киев, ще хвана Русия за краката; ако овладея Петербург - ще я хвана за главата; завземайки Москва, ще я поразя в сърцето».

Но последвалите неуспехи в северното и южното направление принудили командването на Великата армия да съсредоточи основните сили за завземането на Москва.

Въпреки, че не влизали в големи военни сблъсъци, руските войски нанасяли на противника чувствителни загуби. В продължение на първия месец от войната армията на Наполеон се лишила до 25 процента от първоначалния си състав и била принудена забележимо да намали темповете на настъпление. На 3 август в района на Смоленск 1 и 2 Западни руски армии успели да се съединят, постигайки по такъв начин първия стратегически успех.

За централизация на управлението на войските на театъра на войната била учредена длъжността главнокомандващ на всички руски действащи армии и на нея бил назначен началникът на Петербургското и Московското опълчение генералът от инфантерията М. И. Кутузов. Въпреки продължаващото отстъпление към Москва, било решено поради политически и морални съображения, да се даде край нейните стени генералното сражение.

То се състояло на широкото поле край село Бородино на 7 септември и влязло в историята като едно от най-големите сражения в Отечествената война 1812 г.
Французите непрекъснато щурмували позициите на руските войски с надеждата да сломят съпротивата им, отблъсвайки яростните им контраатаки.

С настъпването на тъмнината, виждайки безплодността на по-нататъшното настъпление, Наполеон дал заповед да се отстъпи на изходни позиции. Силно оределите руски полкове не изгубили бойния си дух и били готови на разсъмване да продължат сражението. Но отсъствието на необходимите резерви изключило тази възможност. Около полунощ Кутузов разпоредил армията му да започне оттегляне към Москва.

Понесените огромни загуби (повече от 94 000 души) и ожесточеният характер на сражението не дали победата на нито една от страните: Наполеон не успял да разгроми руската армия, Кутузов - да прегради пътя на Великата армия към Москва. По признанието на известния ни историк Е. В. Тарле: «Руската армия, половината от която останала да лежи на Бородинското поле, не се чувствала и не се признавала за победена, както не чувствал и не признавал това и нейният пълководец».

Въпреки предложението да се даде край стените на Москва още едно генерално сражение, Кутузов взел нелекото за себе си решение да даде древната столица на противника без бой с цел запазване на армията: «Докато съществува армията и е в състояние да се съпротивлява на неприятеля, дотогава ще имаме надеждата благополучно да завършим войната, но когато бъде унищожена армията, ще загинат Москва и Русия».

След това последвала прекрасно проведената тарутинска маневра, в резултат на която руските войски успели да се откъснат от преследването на противника и заели до село Тарутино на Стария Калужки път стратегически изгодни позиции.

На 14 септември предните части на армията на Наполеон влезли в опразнената Москва. За шест седмици древната столица Русия, заета от неприятеля, се превърнала в едно огромно пепелище.

С овладяването на Москва френският император разчитал да бъде подписан мирен договор при изгодни за него условия. В случай на отказ се разглеждал план за поход към Петербург. Но повечето маршали на Наполеон не го поддържали, посочвайки наличието на крупните сили на руснаците в своя тил.

По това време, намирайки се на лагер край Тарутино, руската армия внимателно се подготвяла за настъпателни действия. Нейната численост нараснала до 120 000 души, появил се значителен превес в артилерията - 2 пъти, в конницата - 3,5 пъти. Формиращите се на доброволни пожертвования в много губернии опълчения достигнали 100 000 души.

Войната все повече придобивала народен облик. На окупираните от противника територии се разпространило партизанско движение. В губерниите, оказали се временно под контрола на френските войски, станали минимум 60-67 селски акции.

За изпълнение на разузнавателно-диверсионните задачи в тила на противника били създадени армейски летящи отряди под командването на генерал Ф. Винценгерод, храбрите офицери Денис Давидов, В. Орлов-Денисов, А. Сеславин, А. Фигнер и други.

Опасявайки се да не се окаже в капан, Наполеон решил да остави Москва и да се отстъпи на зимни квартири в южните райони на страната, още незасегнати от войната. Тарутинският бой (18 октомври) и последвалото след него сражение край Малоярославец (24 октомври) разрушили този план. Френският император бил принуден да се примири с мисълта за пълния провал на военната кампания.

Започналото отстъпление по Стария Смоленски път, разорен от войната, скоро се превърнало в бягство на някога непобедимата Велика армия. Остатъците на френските войски отстъпвали към западните граници на Руската империя с надеждата да се спасят отвъд тях.

Един от заключителните акорди на Отечествената война 1812 г. станал сражението на река Березина в края на ноември. Общите загуби от френска страна били 50 000 души. Само поради несъгласувани действия на руските военачалници Наполеон успял да избегне пълното унищожение на своята армия.

Продължавайки преследването на противника, авангардът на руските войски заел Вилно, където изтощените подразделения на по-рано Великата армия се опитвали да спрат за почивка.

Само малка нейна част успяла да стигне до река Неман и да се прехвърли на територията на Варшавското херцогство. Скоро след тях се присъединили остатъците на френските войски, дошли от други направления. Отечествената война 1812 г. завършила практически с пълно унищожение на нахлулата наполеонова армия.

Противникът изгубил в Русия повече от половин милион души, цялата си кавалерия и почти цялата си артилерия. Общите загуби на руската армия и опълчението били значително по-малко.

По случай завършването на освобождението на територията на Руската империя генерал-фелдмаршал М. И. Кутузов в своя заповед до армията от 2 януари 1813 г. поздравил войската с изгонването на врага от Русия и я призовал «да се довърши поражението на неприятеля в собствените му поля».

Думите на главнокомандващия имали дълбок смисъл, тъй като Наполеон не се примирил с поражението и жадувал реванш. По пътя за Франция, спрял във Варшава, той се пошегувал: «Напуснах Париж с намерението да не пренасям войната по-далече от полската граница. Обстоятелствата ме увлякоха. Може би сгреших, че стигнах до Москва, може би постъпих зле като останах там твърде дълго, но от великото до смешното има само една крачка, и нека съди потомството».

След година руските войски в антинаполеоновата коалиция влезли в Париж, а разгромът на армията на Наполеон при Ватерлоо (18 юни 1815 г.) окончателно поставил точка на геополитическите планове на френския император. Основната му грешка била игнорирането на менталността на руското общество, високите му чувства на патриотизъм, жертвоготовност и общонационален подем в защита на Отечеството пред лицето на смъртната опасност.

Този факт по-късно бил забравен от стратезите на нацистка Германия, повторили безславния път на Наполеон, който и днес е добро напомняне за онези, които претендират за ролята на разпоредители на бъдещата съдба на Русия с използване на военна сила.

Красная Звезда, 11.09. 2012