СВЕТЛИНАТА ОТЛИТАЩА…

Вернер Лутц

превод: Кръстьо Станишев

***

Светлината отлитаща
върху течаща вода да полегне
промените тихи
променливите светлости
на течението да отдаде
да кръжи да тече
научих това от реката


***

Понякога
сенките полягат
заедно сближени
като двойка любовна
когато късно
у дома се прибираш
и си казваш
ти забрави
да живееш


***

Не никакви рани
никакво самосъжаление
посеви от ръж избуяха
цветовете картофени
и някои дървета
които извиквам по име
пуснаха корени в мене
мирише на дъжд
дивият чесън празнува
и паяк доплита
своята мрежа


***

Тези редове принадлежат на бляна
който със бурите
през безънните нощи се носи
който заставя годишните времена
да идват и отново да идват
който тъмнината подслажда
                           във плодовете
който кръговете затваря
който ни обкръжаваше със рояци лъжи
когато на мед ухаехме


***

Да вървя
покрай реката
по моста през пролетта
към моста през есента
да вървя да се лея да съм
                           прелял
от луни и години
да вървя и във яснотата
                           потъваща
да се вслушвам
толкова много


***

Да съжителствам
със мисли похабени
със чувства
само написани само рисувани
да заспивам да се будя
потъмнелите прозорци да гледам
да слушам че се плаче
за мрачни дни между стените

станал коравосърдечен
и без тъги
съпроводен от камъни
аз преживях


***

Да започна
сякаш в първия ден на
                   Сътворението
излизам от водата
да започна
сякаш още никому дума
                   не съм изрекъл


***

Възможно е
адът е огън гигантски
там възможностите неизживени
                                             висят
посред дима


***

Мисли се изковават от неръждаема
                                               стомана
министри се назначават измежду
                                      глави неуспели
в края си собствен да се препънат
но със сигурна лекота


***

Бавно да формирам бавно да
                                    съществувам
без припряност да пия без припряност
                                                    да мисля
от пътищата многото пътища
                                        да извървя
да режа хляб да оставям да цъфти
                                               пшеницата
там където пшеницата желае да
                                               цъфти