Георги Тахов 

Книгата си Димитър Горсов започва със стиха, „Отворете ми…” Назовавам така тази негова творба, защото в книгата му тя няма заглавие, но е „вратата”, непосредственото начало към неговия поетичен свят. Ще бъда откровен - новата книга на Димитър Горсов разтворих с колебание, но тя надделя - изненада ме.

Стихосбирката „Крехка вечност” носи белезите на един осмислен поетичен светоглед, на свое светоусещане, на свои вълнения и опити за самоанализи.Ако сравним книгата с предишните му творби, ще се убедим, че стихът вече е действително уплътнен, с ония полусенки и полутонове на изказа, които са най-трудното за който и да е автор. Творец от провинцията, от Габрово, далеч от шума на издателските стъгди, Димитър Горсов не е от „най-производителните” автори. Това, може би и го е спасило от „излишъци”, от казани, но непреосмислени неща, така щедро  обличани в поетична изразност от редица  други автори. И въпреки сполуката, той отново е поетически сдържан, за да съзнава „крехката вечност” на всеки стих, създаден и отнесен до читателя с непосредственото и доверчиво „Отворете ми”.

Неговите виждания са експресивни. Тук искам да спомена „Реквием за живите коне” - стихотворение, скрило болката на отминаващия свят. „Такава нощ” -  със самоанализа на чувството, което изтича при пукването на зората, и „Жега” - с трайния за читателя стих: „ И ослепяват в полет птиците” -  за съдбата на онези, които творят поезия. Искам обезателно да спомена „Адажио за старите жени”, за оня вечен праг, пред който те са „с лица от здрач”, „между червените камбанки на цветята.”.

Димитър Горсов се стреми искрено към собствената поетическа дълбочина, където „равнина и връх се сливат”. В този стих аз разчитам стремежа му към точни измерения.  А това вече говори за една гражданственост,  която е равна на сполуката.

 Димитър Горсов, „ Крехка вечност”, София, „Народна младеж” 1982 г.