Георги Иванов Тахов (15.04. 1932 г., София. - 17.11. 1999 г., София) е български литературен историк, критик, журналист, публицист, есеист и поет. Завършва ВИТИЗ (1952). Редактор в Радио София, издателство „Народна младеж”, в. „Пулс” , сп. „Факел”. Член на БКП. Арестуван за акростиха „Долу Тодор Живков” във в. „Пулс”, без работа e до 1989 г. Редактор във в. „Литературен фронт” от 1990 г. Депутат във Третото великото народно събрание от „Федерация Царство България” (1994). Автор на книгите „Разчупване на хляба” (стихове, 1965), „Ще ви намеря” (стихове, 1967), „Живите знаци на България” (есета, 1968), „Лица от вестник” (стихове, 1979), „Градили майстори болгаре. Народното изкуство на България” (1980), „Литературна София. Страници из романтиката на младата столица” (1983, „София между две столетия” (1987), „От Средец до София. Летописи и епизоди от софийските махали” (1987), „Машината на страха” (1991).

Публикации:

Поезия:

ТРАУРЕН МАРШ/ брой 85 юни 2016

История:

ПЕРГАМЕНТИТЕ НА ВЕНЕЦИЯ/ брой 80 януари 2016

Критика:

ОТ СОБСТВЕН ЪГЪЛ/ брой 45 ноември 2012