Николай Малишевски

превод: Литературен свят

7 ноември 1927 г. станал първият ден от сталинската революция отгоре, довела до промени, съпоставими със събитията от 1917 г. Именно на този ден, на който се падала кръгла дата - десетата годишнина от събитията от есента на 1917 г. бил за първи път официално използван и въведен терминът “Велика Октомврийска социалистическа революция”. Дотогава събитията от 25 октомври (7 ноември нов стил) 1917 г. официално се наричали “Октомврийски преврат”.

Този ден станал денят на разгрома на “старата гвардия” на Ленин-Троцки и началото на нейната замяна по върховете на властта от хора на Сталин. Това се случило след като на 7 ноември 1927 г. се провалил опитът за преврат, подготвен от опозицията. Както и събитията от 1917 г., този ден станал революционна кулминация на войната. Наистина, война специфична, вътрешопартийна, водена между Сталин и опозиционерите.

Най-острото противопоставяне било на идеологическо ниво -  между “построяването на социализма в една страна”, за което ратували сталинистите и “световната революция”, в която на Съветска Русия се отреждала ролята на “сухи вършини” за разпалването на глобален пожар, за което ратували Троцки и прочие опозиционери. Схватката започнала да преминава в открита фаза в началото на 1927 г., заплашвайки да хвърли едва-едва преживялата страшни сътресения страна в бездната на нови катаклизми. Както и се полагало като на предшественица на революцията, вътрешнопартийната война се водела до унищожение, практически на всички фронтове (политико-идеологически, финансово-икономически и т.н.) - видими и невидими.

През пролетта на 1927 г. последвало сензационно разобличение на съветската разузнавателна агентура в 8 (!) страни едновременно. Тогава  Сталин си позволил за първи път рязко да се изкаже за Коминтерна, чиито функционери на заседание на Политбюро той нарекъл “храненици, живеещи за наша сметка”. В началото на лятото на 1927 г. много се изострили дипломатическите отношения с Англия. След техния разрив, особено след паническите речи на Бухарин и изказванията на Троцки в духа на това, че чужда интервенция ще спомогне да се предаде властта в ръцете на “истинските революционери”, а така също разпространяващите се упорити слухове за скорошна война, градското население увеличило закупуването на продоволствия на случай на война.

Рязко нараснал броят на саботажите по ЖП линии, електростанции, телефонни мрежи и телеграфа. В началото на есента лишеното от евтини стоки селячество, сблъскало се с неблагоприятната политика на цените, намалило продажбата на зърно на държавата. В резултат на държавата не достигали 128 млн. пуда. В градовете се появили огромни опашки за продукти, рязко се усилил гладът за стоки. Мярнал се страшният призрак на всеобщия глад. Страната, както и през 1917-та, се оказала на прага на нова революция. И тази революция започнала. Но този път - “отгоре”…

Що се отнася до самия опит за преврат, за този, за съжаление, почти забравен факт, подробно разказва в популярния на Запад между двете световни войни не много обемист труд “Техника на държавния преврат” европейският дипломат, журналист и разузнавач Курт Зукерт, издал я под псевдонима Курцио Малапарте (появила се у нас под заглавие „Техника на преврата”, Издателска къща „Христо Ботев”, 1995. бел. прев.).

Загубвайки от Сталин във вътрешнопартийната схватка, Троцки решил да вземе властта в свои ръце по друг път. Денят Х бил определен за 7 ноември 1927 г. По думите на Зукерт-Малапарте, Лев Давидович, както и в 1917 г. останал „верен на своята тактика: на щурм срещу държавата искал да хвърли не тълпата, а тайно сформирани специални отряди. Той искал да завземе властта не по пътя на открито въстание на работническите маси, а в резултат на “научно подготвен” държавен преврат”.

Хората на “демона на революцията”, подготвящи преврата, били толкова уверени в победата си, че дори не скривали това кой знае колко. Например, близкият приятел и доверено лице на троцкистите Якир и Примаков, „червеният казак” и командир на дивизия Д. А. Шмит, в навечерието на тези събития публично обидил Сталин и обещал лично да му „отреже ушите”. Доскоро и един от всесилните болшевишки вождове Л. Б. Каменев се кълнял на Троцки, че всичко ще протече според замисления план, тъй като „щом се появите на трибуната със Зиновиев, партията ще каже: “Ето го Централния комитет! Ето го правителството!”.

Всичко това било само илюзия, умело създавана от Сталин и чекистите. Един от онези, които помагали да я създадат и да държи проявите на опозицията под контрол бил например личният секретар на Каменев Я. Е. Елсберг - агент-провокатор на ОГПУ и информатор, както се казва, „не от страх, а от съвест”.

По думите на Зукерт-Малапарте, превратът на 7 ноември трябвало „да започне със завземането на техническите възли на държавната машина и арестуването на народните комисари, членовете на централния комитет и комисията по чистката в партията Но Менжински отблъсва удара: червеногвардейците на Троцки не заварват никого по домовете. Цялата върхушка на сталинската партия се укрила в Кремъл, където Сталин, студен и невъзмутим, чака изхода на борбата между силите на въстаниците и специалния отряд на Менжински… На невидимия натиск на Троцки той противопоставя невидимата отбрана…

…Докато полицейските подразделения на ГПУ осигуряват сигурността на политическите и административните органи на държавата, Менжински съсредоточава силите на специалния си отряд в защита на техническите центрове. Това Троцки не предвидил. Той толкова много презирал Менжински и имал толкова високо мнение за себе си, за да смята ръководителя на ГПУ за достоен противник (Лев Давидович, както и самият Малапарте, не знаел, че вече напълно пропадналият по това време, презиран дори от старите си познати, превърналият се в пълен наркоман В. Р. Менжински бил използван като параван от заместника му Х. Х. Ягода, който постепенно овладял целия апарат на ОГПУ - бел. авт. ).

…Твърде късно Троцки забелязва, че враговете са успели да си извлекат поуки от октомврийските събития на 1917 г. Когато му съобщават, че опитът за превземане на   телефонните станции, телеграфа и гарите са се провалили и че събитията вземат непредвиден, необясним обрат, той веднага си дава сметка, че неговата въстаническа акция се е натъкнала на отбранителна система, нямаща нищо общо с обичайните полицейски мерки, но все още не си дава сметка за реалното положение на нещата. Накрая, научавайки за неуспешния опит за овладяване на московската електростанция, той напълно променя плана за действие: сега ще се цели в политическата и административна структура на държавата. Той вече не може да разчита на щурмовите си отряди, отхвърлени и разпръснати от неочакваната и яростна съпротива на врага, а после решава да се откаже от любимата си тактика и да насочи всички усилия за вдигане на всеобщо въстание…”.

Но и този замисъл на Троцки завършил с пълен крах. Акцията на опозиционерите в Москва била разпръсната от милицията. Опитващият се да се обърне към колоната демонстранти пред Зимния дворец Зиновиев бил освиркан, не му дали да говори, а Троцки, опитващ се да привлече вниманието на колоната, насочила се към Кремъл, от балкона на хотел „Национал”, бил замерван с камъни. С пълен крах завършила и акцията в Украйна, където в началото на ноември 1927 г. дошъл емисарят на „демона на революцията” Хаим Раковски, който посетил Харков, Днепропетровск и Запорожието.

След победата на политико-идеологическия фронт, сталинистите с помощта на чекистите предприели мащабно настъпление на финансовия фронт. Най-голямата схватка се разгоряла около тайните сметки на „неподкупните ленинци”, бивши ключови фигури във финансирането на партията по време на Първата световна война.

8 дни след неуспешния преврат, на 15 ноември, Троцки и Зиновиев били изключени от партията. Шефът на ОГПУ Менжински по линия на ЦК бил извикан в Централната Контролна Комисия, където му задали редица въпроси за дейността му на финансовото, чекисткото и дипломатическото поприще през 1917-1920 г. Най-много питащите го се интересували от сумите, преминали по онова време през ръцете на първия “червен  банкер”. Явно от внезапно нахлулите спомени Менжински получил сърдечен пристъп. Това позволило да го скрият под домашен арест, а фактическото ръководство на чекисткия апарат и следствие преминали непосредствено към заместника на Вячеслав Рудолфович Х. Ягода и неговите хора.

За да освежат паметта на Менжински, му била направена очна ставка с бившия посланик в Германия А. А. Йофе, когото посъветвали да „навести стария, болен приятел”. След като навестил приятеля, Адолф Абрамович на 16 ноември се застрелял, написвайки в предсмъртната си записка: „В същото време не се съмнявам, че моята смърт ще бъде по-полезна от продължаването на живота ми”. Вместо него, с помощта на Ягода, държаният в краймосковска вила Менжински започнал почти всяка седмица да бъде посещаван от друг червен олигарх - Я. Ганецки, който за четирите следващи месеца посещения на „стария партиен другар” напълно побелял и започнал да се оплаква от разклатено здраве.

На 17 ноември 1927 г. с постановление на Съвета на Народните Комисари на СССР Л. Д. Троцки бил освободен от длъжността председател на концессионния комитет, а на негово място бил назначен неизвестният В. Н. Касандров. Поражението на Троцки и неговите привърженици рязко влошило условията за дейност в Съветска Русия на чуждия капитал. Международните мошеници и аферисти (А. Хамър и др.) разбрали, че времето, когато ще трябва да си обират крушите, е дошло.

Що се отнася до лявата опозиция, нейният „системен” разгром завършил през декември 1927 г. на XV конгрес на РКП(б), утвърдил решението за изключване от партията на почти сто привърженици на Троцки, Зиновиев и Каменев. След това опозиционерите променят тактиката. Първи „скъсва с опозицията” Г. Соколников, който на XV конгрес заявил, че се „е разделил с опозиционния блок поради коренни разногласия с него” още преди няколко месеца. Поради което бил оставен в ЦК, избран на конгреса.

След Соколников капитулирали зиновиевци, вождът на които се съгласил да се покае, отрекъл се от троцкизма и бил възстановен в партията, но изгубил цялата си тежест. Примера на зиновевци последвала само незначителна групичка троцкисти, първи от които за разкаяние заявил Пятаков. След него „скъсали с опозицията” Крестински и Антонов-Овсеенко. По свидетелство на троцкиста, а по-късно дисидента-антисъветчик Авторханов, „болшинството опозиционери, заявили за разрива си с опозицията, го направиха, за да продължат отново борбата за своите идеи. Троцкистите бяха във всички звена на органите на държавното управление, с изключение на самия партиен апарат и органите на политическата полиция”.

Причина за заявленията за „разкаяние” станало това, че опомнилият се Троцки предал чрез „разкаялия се” Крестински секретно, директивно писмо-указание до всички изключени от партията и интернирани всеки да напише писмо с разкаяние до ЦК с признание на своите грешки и правилността на “генералната линия на партията”. “Демонът на революцията” в същото послание искал,  хората му да се върнат в партийните редици и отново да заемат ръководните постове.

Самият неразкаял се Лев Давидович отначало бил интерниран през януари 1928 г. в отдалечен район на Казахстан на границата с Китай. А после, в януари 1929 г. изселен в Турция, където живял до средата на юли 1933 г. на Принцовите острови в купената от него вила на турски паша. Там, скоро след изселването си, Троцки дал интервю на немския писател Емил Людвиг, на въпроса на който: „Кога разчитате отново да предприемете открита акция?” отговорил: „Когато ми се предостави благоприятен случай отвън. Това може да бъде война или нова европейска интервенция, тогава слабостта на правителството ще стане стимулиращо средство”. (Характеризирайки целите на Троцки по-късно, Уинстън Чърчил ще напише, че Троцки „се е стремял да  мобилизира всички негодници от Европа за борба с руската армия”).

Когато Троцки бил изселен, заместник-председателят на ОГПУ Х. Ягода предоставил на Сталин номерата на личните сметки и цифрите на пазените в тях суми, принадлежащи на червените олигарси от „старата гвардия”. По това време практически всички канали за многомилиардното „изтичане” зад океана били затворени. Руското злато потекло не към западните артерии и, преди всичко, към американската икономика, а започнало да се използва за построяването на социализма в една страна. То станало фундамент на невидимата икономическа революция.

Западная Русь, 07.11.2011