АПОКРИФ 1

Радомир Андрич

превод от сръбски език: Роман Кисьов

АПОКРИФ 1

Родих майка ми
люлея нейните родители
в люлката на моите кости

шептя на дядо ми
езикът ти е угаснал
в лулата ти е неунищожимата жар на речта

родих майката на синовете
преди зачеване осъдени
на смърт

обновителко
твоето раждане трае
колкото и моят живот


В СЯНКАТА НА ОРЕЛА НА МАРИН СОРЕСКУ *

Ежедневно вървя в сянката
на разкриления орел
над мен

През нощта ми се струва че съм
свободен но на сутринта
щом отворя очи забелязвам
че кръжи високо на същото
място и точи нокти
за моята беззащитна шия

Господи, направи нещо
за този стар привременен
свят и отмахни моя нов страх

Всевишният бащински ме
погледна в сърцето и каза
нима не виждаш че орелът
в твоята сянка трепери
и без дъх разпростира
своите неспокойни криле

——————————
 
*Марин Сореску (1936-1996) - известен румънски поет. (Бел. прев.)


СЛОВО В БЕЛОТА

Заслепен
от нереална надежда
че не всичко е ранимо
и болно на пътя през
тъмния бряг изпивам
още едно самотно питие
но първото записано слово
вечно жадно в белота
и неутолимо подновява
отдалече плахо тъгата
потисната във неизказаност
след говора нашепван
и отнет от детето
отдавна заспало
във мен


СЕНКИ

Картините от троянската война
още незавършила
не са ли сенки на героите
обезсмъртени и завинаги
заточени във слепите
очи на Омир където
два паралелни свята
с кървави жертви воюват
за безспорните доказателства
че съществува само един


ЗА ЩАСТИЕ

Освен
белия хляб
има и черен
а черният е бял
когато друг
няма


КАМЕННА УСМИВКА

На входа
в тишината манастирска
лично ни поздравява
с каменна усмивка
Басараб Неагу а ние
застрашени от близостта
на небето гледаме в земята
под кралските нозе
и отново се греем
с пролетта на всевиждащото
ангелско око
след дългата зима на пътя
безбожен

Куртя де Арджеш,
29. 6. 2008


В ХРАМА „ЙОАН БИГОРСКИ”

Длетото
в набожната ръка
на дебърския майстор
още веднъж иконостаса
завинаги резбован в мен
дълбоко вряза

в същия миг капка кръв
смесена със сълза от окото
на ангела падна в средата
на светата тайна и оцвети
напълно въпроса
без отговор

който обединява болката
неизразима и красотата
създадена посредством езика
разбираем единствено
във тишината
безкрайна