Спаска Гацева

Тролеят спря пред някаква градина.
Панелките се струпаха накуп.
Звъняха долу теменуги сини.
А от небето сипеше се студ.
До мен женица тихо се похвали:
ще мине тук правителствен кортеж.
Какво, че до зори не бяхме спали -
на бог сълзите топлихме нощес.
И се усмихна: имам дом, постеля.
От днес купувам мляко - цял буркан.
От днес без дълг започвам да живея.
Ще мога, хора, два пъти да ям.

О, майко, вече толкова години
я търся все в проклетата кола.
Лехите й отдавна са пустини.
Била ли е жената? Не била?
Дали е тая грохнала сестрица
в контейнера потънала. Дали?
С кортежа си от кучешката свита -
трохите вътре да си подели.
Пази я, боже. Още ли е жива?
Качи я в твоя ласкав тролейбус -
тя райските градини да полива.
Цветята твои знае наизуст.