Алексей Исаев

превод: Литературен свят

По 5 канал в “Открито студио” литературният критик Наталия Иванова заяви, че разпореждането на Сталин да не се предава  Ленинград било зверство и че нищо не би станало, ако фашистите бяха превзели града.

Дa допуснем: всички съветски документи са пълна лъжа. Но има напълно автентични сведения от страна на противника, в които направо се посочва, че Хилер е планирал да разруши Ленинград. Такива сведения има във вече публикувания дневник на командващия групата армии «Север» фон Лееб. Той откровено писал: «Тогава имах само една железопътна линия през Псков - Луга за Ленинград и по нея едва успявах да доставям продоволствия за моите войници». Фон Лееб писал, че не може да храни града, затова трябва да се отдели от Ленинград с мини и картечници и че ако гладните хора побягнат по посока към тях, просто ще ги разстрелват.

«Не трябва да се рискува животът на немските войници заради запазването на руските градове от разрушение и няма  необходимост да се храни  местното население за сметка на Германия».

Из дневника на фон Лееб

Също така има ясни, недвусмислени заповеди на Хитлер да се разруши града с артилерия. Затова могат да се направят напълно определените изводи, че фашистите са имали план така или иначе да се разруши Ленинград. И ако допуснем, че Ленинград бе предаден в едни или други форми, макар че капитулация просто не би била приета, щеше да има редици бодлива тел, мини и картечници, никакви парламентаристи немците просто не биха приели. Т. е. извънредно хипотетична е възможността, че бихме могли да дадем Ленинград.

«Фюрерът пак е решил, че не трябва да се приема капитулацията на Ленинград, дори ако тя бъде предложена от противоположната страна». 

Из дневника на фон Лееб

Ленинград се намира в област, където практически няма селско стопанство, затова той е в много по-тежки условия от Киев или Париж. Поради тази причина градът би бил обречен, ако съветската власт не беше организирала снабдяването му с продоволствия. Било е задействано колосално количество ресурси, доставящи продукти по „пътя на живота” през Ладожкото езеро. Ако това не е било направено, Ленинград го е чакал много по-ужасна участ от това, което се случило в действителност. Онова, което станало, било почти максимума на онова, което би могло да се направи за града. Достатъчно е да се каже, че през зимата на 1941-1942 г. през Ладожкото езеро са превозени 260 000 тона продоволствия. Много трудно е да си представим тази цифра. Естествено фашистите, които не планирали да хранят града, не биха дали такова количество продоволствия за Ленинград.

Русский обозреватель, 30.01.2012